ОПАСНО Е ДА СИ ПРОСТ! (анализ)

Брандът “Нашата България” бил на Радевата партия, пък после се оказа, че не бил, не знам чий е, но е тъп, и издава, че създателят му, пък и пропагандаторите му, включително евродепутати, депутати и други обикновени дизайнери, са доста прости.

Имам предвид освен оскъдните им когнитивни и ментални (разумни, мисловни) качества и характеристики, но и драматичната им неграмотност в такива области като граматика, семиотика, херменевтика, етимология, семантика, синтаксис, логика, която неграмотност е обичайна за нашия политически “елит”.

Наименованието “Нашата България”, което беше пласирано в медиите е тъпо, и издава:

• неосъзната езикова некомпетентност,

• вземане желаното за действително,

• непремерена политическа амбициозност.

И трите споменати неща са интересен обект за психопатологията и практическата психотерапия.

Защо?

Ето защо:

“Наша” в граматиката (морфология) е притежателно (!) местоимение в женски род, за първо лице, множествено число, което означава, че нещо принадлежи на група хора, на нас, например “нашата къща”.

То има и кратък вариант “ни”, - “къщата ни”. Използва се за обозначаване обща собственост.

България по принцип като географска и историческа реалност и като държава не може да е нечия собственост в правния смисъл на думата (като метафора може, но в политиката няма метафори, има компромиси, нали така?).

Членуването на местоимението “нашата” ни казва, че едни хора в една партия притежават не всички Българии, а само една от тях - въпросната “наша”, тоест има и други Българии, което не е така, както знаем, няма друга България!

Да включиш в името на една от 133-те регистрирани български партии името на държавата си е проява на доста ограничени възможности в сферата на креативното политическо мислене, казано по-просто - издава политическа простотия.

Цели 56 партии от всичките 133 у нас (около 50% от всички) са го направили, с което това име като политически бранд явно е банално, изхабено и омръзнало.

Имаме “Будна България”, “Нова България”, “Да България”, “За теб България”, “Изправи се България”, “Презареди България”, “България може”, “България на труда и разума”, “Кауза България”, “България без цензура”, “Непокорна България” etc. Едно време имаше и партия “Български орел”, имаше “Напред Българийо”, а така също и шедьовърът на Майчето Братгалева “Изправи се Българио ние идваме”, съкратено ИБНИ, Боже мили!

Виж: Политически партии в България – Уикипедия и https://offnews.bg/…/top-10-na-naj-tapite-imena-na…

Много от имената са глупави и смешни. По света няма никъде чак такова насищане с география в имената на политическите партии.

В етимологически план основата на местоимението “наша” е глаголът “нося”; човек си носи това, което е негово.

В Банско на кокилите, които носят тялото на ходещия с тях, казват “нашулци”, виж долу в скрийншота.

“Нашата”, според Речника на БАН, значи “както искаме или налагаме ние, както си знаем”, виж пак там в скрийншота, отгоре.

Освен това демонстрира латентен подсъзнателен импулс към притежаване и собственост, Синдром на Форсайт.

В този смисъл, ако ме разбирате, брандът “Нашата България” някак си компрометира политическия субект, който се окичва с него, компрометира и хората му.

Почти както прави това доста глупашкият бранд “България може”, дето не се казва какво точно може нашето отечество, и значи може всичко, включително може и да не може.

Казах ви, че е опасно да си прост.

Сега ще продължа с някои факти от областта на семантиката на местоимението “наш”, като корен на думи, всички думи са направо от том 4 на Българския етимологичен речник, виж пак долу на скрийншота; ама няма да ми се сърдите!

* Възвратният глагол “нашаботя се” значи “напикавам се”, “излагам се”;

* “Нашакнувам” значи “не сполучвам”, “срещам трудности”;

* “Нашалник” е елемент от впрягането на кон, юзда;

* “Нашам се” значи “надигам се”, “големея се”;

* “Нашашничав” е прилагателно със смисъл “неуравновесен”, “непостоянен”, “вятърничав”;

* А “нашастквам се” означава “напивам се”.

Сигурно схванахте две неща: първо, че подобно наименование на партия е тъпо, и второ, че е опасно да си нашашничав, тоест прост.

А ве, напрегнете се там и измислете едно по-свястно име за партия, нещо като Депесе, Итене, Пепе или Бекапе, послушайте ме!

акад. Петър Иванов