ОЩЕ МАЛКО ЗА НЕНУЖНАТА ВЕЧЕ ЕВРОПА

ОЩЕ МАЛКО ЗА НЕНУЖНАТА ВЕЧЕ ЕВРОПА

Тази сутрин се загледах в едно интревю по БНТ с някой си сър Айвън Роджърс, чийто живот според него е преминал в преговори и преговарящ за брекзит.

Пак според него е необходимо плавно завръщане на Великобритания към ЕС.

Пролича страхът на великата имперска Англия,че са аут от световните събития и безпомощността на самата Англия и евросъюза да влияят на тези събития.

Роджърс се спря на отношенията от двете страни на Ламанша и от двете страни на Атлантическия океан. В доста от мненията си беше абсолютно прав, че САЩ повече се вторачват в отношенията си с Китай и все по-малко се интересуват от Европейския съюз. Администрацията на Тръмп според него не е за свободната търговия, а с налаганите мита все повече се е ориентирала към печалбите,което не е изгодно за ЕС и Англия.

В интервюто си пролича и проспаното и загубено време на Европа,която не взема мерки да потръгне поне малко в посока на някакво развитие,а се унасяше от временните си постижения и доброволно васлно положение към Америка.

Вчера в мой пост засегнах противоречията в самият съюз.

Заблудените в разкошът си еверопейски комисари и депутати наистина проспаха много от възможностите за федерализция на континента,не правеха нищо за прсперитет на формацията,която за тяхно съжаление си остава и сега само формация,но не и просперираща група държави.

Ясно пролича и суровинната зависимост на водещите държави в съюза от вноса на такива още при първите катаклизми като войната в Украйна и когато стана ясно,че набелязаният разпад на руската федерация не се случи, а напротив самата федерация се консолидира и американците погледнаха на евросъюза като второстепенна и съвсем безполезна организация, а в слънчасалите глави на върхушката на ЕС им светна лампа, че е необходима нова форма на сигурност.

Ами предстоящите проблеми с масата мигранти, които Меркел покани след еротичните си сънища как ще ги решаваме?!

Управлението на този съюз бе поверено по шуро-баджанашки и роднински методи на лаици от сорта на фон дер Лайен и Кая Калас. Нали помним договорките между Макрон и Ангела Меркел как бе поставена фон дер Лайен?

За (и наше) съжаление, тази завеяна жена последена разбра,че от Русия няма да се откъсне и педя земя,камо ли да се чака разпад, за да се настанят там и да смучат по американски природни блага и вместо да се вземат мерки за някакъв вид сътрудничество, те даже предприеха твърд курс за създаване на някаква обща армия и курс на въоръжаване. Една съвсем закъсняла и крайно неориентирана в пространството мярка,или направо химера.

За такова нещо се иска единодържавие да наречем онази несъстояла се федерализация,която става все повече мираж, от колкото реалност. Напротив, в самият съюз се наблюдава официална разнопосочност и различни критерии на изисквания към самите държави-членки.

Да вземем опитите за развитие на две скорости за различните групи държави, да погледнем и разнобоят на самите държави по въпроса за единната валута,да погледнем и дискриминацията на изискванията за шенгенското пространство, различните изисквания за членство, но пък развито бюрократично законодателство, прилагано по различен начин към отделните кандидатки и вече членки.

Всичкото това унижение ние, българите, го понесохме безропотно,както винаги разбира се.

И какво се оказа? Гръмкият, удавен в кпорупция Европейски съюз се оказа безполезен.

Отделен въпрос е дали големите държави в света биха се съгласили на едно конкуриращо ги обединение на цял един континент?

Не вярвам.

Да се върна на интервюто на сър Айвън Роджърс. Ясно проличаха амбициите на имперска Англия отново да бъде фактор от световен мащаб. Плавното завръщане към ЕС е нищо повече от желание да влияе на едни процеси за овладяване на цял един континент,който заради късогледството на редица световни ръководители може да бъде откъснат от сферите им на влияние и наново да бъде доминиран от стара, бивша, велика Англия.

Затова те още подръчкват смотаняци като Зеленчук да се бият до последния украинец.

Те искали сътрудничество с Китай? Като това с Индия ли преди повече от век?

Плитки са завоалираните стремежи на англичаните. Във векът на светкавичните комуникации трудно можеш да заблудиш даже и оня герой от комедийния филм "Боговете сигурно са полудели". Бутилката от кока-кола я занесохме отдавна.

Така, че сълзите английски са крокодилски т.е. лицемерни.

Енчо Иванов