Той ми е роднина и е от тези мъже в село, които не говорят с устата си, а с края на устните си – звуковете се свиват на мънички балончета, разсипват се, пукат лекичко и стават думи.
Такова говорене никак не е неприятно. И изобщо не става дума за някакво лигавене и слюнчене при говор, каквито често се случват. Става дума за дълбоко и хитроумно говорене, за доверчиво говорене и най-накрая – за нехайство към самия акт на говорене.
Човекът е бил всякакъв – ветеринарен фелдшер, сервитьор, строителен работник, кравар, казанджия, иконом. Мъжете от нашето село, които са ми набори, са се качвали на въртележката на всякакви професии. Последните десетилетия обиколиха Европа и света, раздадоха каквото имаше у тях за раздаване – от Израел до Шотландия и от Австралия до Швеция, и си дойдоха сега накрая, за да пият кафе и ракия в една дупка, на която ѝ викат Раковото, и някои от тях да говорят с двата края на устните си.
Шишето ракия винаги е добър повод да се приказва. Ракията обича различни мезета, но мъжките приказки са ѝ любими. По-сладки са ѝ от туршия и от сланина, и от прясно сирене.
Така и сега шишето ракия стана отправна точка за едни хубави предобедни приказки.
Жабите скачат от гьол на гьол и не е ясно дали си знаят гьола, а този мъж, скачайки от дума на дума, от мъка на мъка и от работа на работа, най-накрая стига до кравите и телетата.
-Аз - вика той, - единствената работа, която съм напуснал, е тая, дето бях кравар. Пет години бях кравар и бях доволен, плащаха ми хората. Спях в една стаичка до обора. Там, до стаичката – баня, кухня, това-онова, ама като видях, че не сипват на телетата да пият вода и телетата жадуват, и напуснах. Що не сипвате на телетата да пият вода, питам аз собственика. Щото това е твоя работа, отговаря ми той. Ама като ме няма, казвам аз на собственика, е твоя работа. Телетата трябва да пият вода. И като ме няма – също.
Не ми е по силите да ви опиша как точно изглеждат тия думи, как се свиват в края на устните на този мъж, как изглеждат едновременно и леко изхабени, и влажни, и изчезващи. Говори, говори този мъж и току глътне половината изречение. Въздухът при гълтането на изречения издава особен звук, като че ли те боли зъб и дишаш към зъба си, та да ти мине болката. Е този говор да мога да го предам – нищо друго не искам.
Иначе мъжът е прав – да не пият телетата вода, е голям грях.
-Страшна жега, Николайчо, а телетата да се мъчат и да не пият вода. Аз това нещо нито мога да го преживея, нито да го допусна. И си взех шапката и напуснах. В Израел работих по строежи, в две малки градчета на морето в Италия бях, но такова нещо не бях виждал – да жадуват телетата вода. В края на краищата – завършил съм ветеринарен техникум – такова нещо не е за понасяне.
От една гледна точка – думите няма как да бъдат балончета в края на устните на човек, но пък от друга гледна точка – в случая беше напълно възможно. Това за „от друга гледна точка“ ми е най-любимото нещо на сърцето от известно време. Всеки излиза и казва: „От друга гледна точка“. Всеки си има друга гледна точка и си я използва, и си я върти, и си я нагласява така, че да му помага, да му дава кураж и да го крепи. И защо не – да е последната точка в изречението му.
Но, от друга гледна точка – за телетата винаги трябва да има вода за пиене, плюс едно шише ракия на масата и плюс един мъж, който да не спира да ти говори час и половина и ти да слушаш и да се разтапяш. И да нямаш никаква друга гледна точка.
Николай Милчев
