От два дни се появи нова дъвка за евроатлантическото стадо, че предстои война на НАТО с Русия в Черно море.

От два дни се появи нова дъвка за евроатлантическото стадо, че предстои война на НАТО с Русия в Черно море. Включително в България дъвчат тази дъвка, включително приемайки решения, чрез които ще създават обединен румънско-български флот, с тенденция да включат към него и Турция. Причината е разпада на зърнената сделка, а поводът действията на Русия, която каза и удържа думата си, че няма да позволи зърновозите да напускат украинските пристанища. Русия бомбардира масирано всички украински пристанища на Черно море и на Дунав и каза, че всеки кораб, който се опита да пресече морето, за да кара жито от Украйна, ще бъде военна цел.

Чудесна причина НАТО да продължи още малко сценките за пред зрителите. Българските проатлантически медии от два дни пишат геройски дописки в приповдигнато настроение как ще напляскаме Путин в Черно море, а украинският служител Тагарев даже плаши руските гарги от Варна. Че българското правителство участва с главна роля в мизансцена и има главни задачи да обезпечи поредното атлантическо безумие, няма никакво съмнение. Но да видим до колко реална е позицията на НАТО. В темата с Черно море има 2 основни пункта - Отношенията Русия - САЩ и дейността на НАТО. Многократно обяснявам сложните игри, които се играят пред публиката, за да задържи илюзията, че НАТО е силна и съществуваща организация.

Друга игра е, че САЩ успешно надвиват Русия. Трета игра е, че САЩ/НАТО могат все още да постигнат нещо в Източна Европа и особено в Черно море. Към тези сложни игри се прибавят и игрите на Англия, която си води своя война със своя тактика и своето Триморие. За което спря да се говори след "преврата" на Пригожин и "заточването" на Вагнер в Беларус. Изключително важно е да се разбере, че стремежът на САЩ към Черно море, който бе подпечатат със закон в Конгреса, е в конфликт с англо-полския проект Триморие, част от английската доктрина "Новата Ханза".

Такава е геополитическата карта на силите в Черно море. Турция седи и на двете страни, което е сигурен знак за крах по принцип. От една страна Русия, с която САЩ многократно казаха и показаха, че не желаят да воюват директно. От друга страна е това някакво си НАТО, което нещо прави, размества, предислоцира, ама никога не влиза в нищо, което не е по-слабо от него. А аз твърдя, че след година и половина СВО в Украйна, лъсна същинската стойност на НАТО физически и стратегически. Тя е много далеч от каквото и да било нужно условие за война с Русия по море, и по каквото и да било. Така че не остава нищо друго освен да се ИМИТИРА дейност, да се разяснява обилно на зрителите, на партньорите какво НАТО никога няма да посмее да направи, но ще се прави, че го прави и ще убеди мнозина в това. Цялото участие на НАТО в Украйна търпи крах. Няма точка, по която да са успели да постигнат нещо.

Абсолютно същото ще се случи и в Черно море. Нека да уточня и най-важното. Руският флот, който бил малък и остарял, както бяха остарели, изгнили и пробити руските танкове и ракети, знаете, трябваше да се вадят чиповете на пералните, за да работят, какъвто и да е, има едно предимство, което слага край на темата моментално. И това е фактът, че всички руски военни кораби в черноморския флот могат да пускат Кинжали и Калибри, а някои кораби носят и пускат ТЯО. Как точно обединен българо-румънски флот ще спре това? И още се чудя как точно НАТО ще влезе в Черно море, ще носят корабите на ръце? Припомням, че САЩ се ангажираха с конфликт и в Ормузския пролив и 5-ти флот се намира в Персийския залив. Още една военна точка в Черно море е още един проблем за Байдън. Ето защо мисля, че в последните 2 дни се разиграва сценка, която няма как да бъде изпълнена, но много успешно може да бъде изиграна като изпълнена. Ето защо и мисирките започнаха да правят "анализи" на тема Черноморските успехи на НАТО. И последно да не забравя да припомня, че чрез зърнената сделка Украйна търгуваше с оръжие и това беше основна причина Путин да я спре.

Искам да видя колко ще издържат Варна, Бургас, Мангалия и Кюстенджа на руската черноморска мощ. Защо зорлем се правим на нещо, което не сме и не ни е дадено, вместо да бъдем, което сме и ни е определено?

Анастасия Гешева