От времето, кога бех мома и поразиите ги правех аз, а не детето

От времето, кога бех мома и поразиите ги правех аз, а не детето.

От час и половина се занимавам с една муха. Котката се покри. Да се чуди човек за какво съм я взела тая котка. Сигурно ще ви е интересно да разберете, че мухата не може да лети повече от двайсе секунди без да кацне. Поне моята муха. Сигурно, защото я цапардосах на два пъти първо с пантоф, а след това играчката-мишка на котката(поне неква файда от тая котка/).Първите 15 минути гонитбата беше по-свирепа. Успях да счупя една от паниците на котката(то кат нема файда от тая котка, не виждам смисъл да я изхранвам вече, най-малкото, ако е гладна, да се научи да лови мухи). Та паднах в нея, в паницата на котката имам предвид, скачайки от барплота към джама, където имаше неблагоразумието да кацне мухата. И тъй и тъй бях вече на пода реших да бия петминутна почивка, не че се бях уморила, не. Ама заради мухата. Да отдъхне. Сигурно в света на мухите петнадесет минути са си равни на няколко години, колко ли живее една муха все пак- ден-два, ако имаш читава котка и по-малко.

Явно съм задрямала, защото се събудих от лапа в окото. Явно котката се беше включила в гонитбата(кадърно и с възможно най-обмислени действия). Сега контузена от играч в собствения ми отбор, едноока и с категорично некадърна котка - помощник, пред нервен срив, реших - или мухата или аз. Явно мухата, използвайки че спя, бе решила да играе мръсно и ме бе нападнала в гръб. Е, щом ще играем извън правилата реших да извадя тежката артилерия- сладкото от къпини. Извадих сладкото от къпини от хладилника и го сложих на стратегическо място. На барплота, достатъчно близко, за да се скрия зад ъгъла и да причакам мухата. То пък не щеш ли котката като му се нахвръли-бетер муха. Та с такъв скок го нападна, че чинията със сладкото от къпини на земята, котката и тя, а след тях и аз в опит да хвана поне чинията. Котката какво да я хващам? Нея я зарежи- кел файда от нея без тва. Да, ама мухата не е проста и като надуши сладкото се получи така, че сега обърнахме гонитбата и тя гони мене, а аз пък гоня котката да й видя сметката заради сладкото.

Закръглихме час, час и нещо гонитба и си викам то се е видело, че със сила не става, дай да пробваме с акъл. Добре де, ама откъде ти акъл сега. Той да не е на повикване. Мислих, мислих и накрая соломоновско решение. Взех си маратонките и беш да ме няма. Оставих и мухата, и котката да се разправят помежду си. Която оцелее, тя ще е питомника. Барем некъв кяр да храниш животно вкъщи.

Тъпо ми е само за котката, защото бях свикнала с нея.

Персефона Коре