Представете си, че държите селска кръчма, която е пред фалит. Покривът тече, в касата има само паяжини. Изведнъж пристига рейс с 40 пияни англичани, които размахват пачки и питат къде е барът. Нормалният кръчмар слага огромен надпис "BEER" и прибира парите.
Българският патриот обаче изскача по потник, заковава дъска с надпис "ПИВО" на старобългарски, крещи за национален суверенитет и после се чуди защо чужденците са отишли да си изхарчат парите в Гърция, докато той самият гризе мазилката от глад.
Вместо да им вземе парите, нашият Ганьо им удря един шут в зъбите, заключва менюто в сейфа и ги кара да рецитират "Аз съм българче".
Една метална табела може да побере и Вазовия език, и английския превод отдолу, без от това да настъпи тектоничен разлом под паметника на Шипка.
Пазенето на българския език и преводът на табелите за чужденци нямат никакъв конфликт помежду си.
Българският език не е болнав старец на командно дишане, който ще получи инфаркт, ако до "Изход" някой напише "Exit". Ако под "Баничарница" добавиш "Bakery", кирилицата няма да хване сифилис.
Историята ни няма да се изтрие, нито портретът на Вазов ще падне от стената, само защото един англичанин е разбрал къде е автогарата, без да му се налага да хвърля боб.
Българският език се пази с грамотност, с четене на книги и с адекватно образование, а не като превърнеш улиците и курортите в ескейп рум за чужденци.
Цялата тази драма е сглобена само за да могат възрожденци да симулират бурна патриотична дейност, докато тихо източват милиони субсидия от бюджета.
Депутатите ти набиват в главата, че трябва да избираш или едното, или другото защото те смятат за клиничен идиот.
———
През септември 2026 г. Националният статистически институт отчита 1 251 874 влизания на чужди граждани в страната. Всеки божи ден средно по 41 729 чужденци пресичат границата с дебитните си карти, готови да извършат директна капиталова хемотрансфузия в коматозната ни икономика.
А Народното събрание решава да забрани превода на табелите?!
