ПЕХЛИВАНСКИ ЖЪЛТОПАВЕТНИ БОРБИ

Гледам протестите във Варна на умнокрасивитета и се замислям колко е тъжна борбата за демокрация в България. Спомнете си през годините кои протестираха срещу Борисов и Гешев. Спомнете си култовите задни части, лъснали като месечина над плажа в Росенец. Спомнете си една самотна лодка пред Сараите. Спомнете си коленичилите със свещи жълтопаветници пред Съдебна палата.

Много хора се объркваха през годините. Всички искат да махнат Борисов и се възмущаваха от Гешев, но някак си не успяваха да припознаят Демократична България и други жълтопаветници като борци за свобода и демокрация.  "Продължаваме промяната" дойдоха с обещание за "изчегъртване" /каква грозна дума/ на ГЕРБ от властта. Много хора се подлъгаха, че тия не са като ония. Напразни надежди. Истината е, че евроатлантиците в същността си са едни и същи. Единият краде като цървул, другият краде като изпечен мошеник с усмивка на лице, ама са едни и същи долни крадци.

Проблемът на България е, че няма реална съпротива и опозиция. Няма да се лъжем - не става без пари и без медии. Всеки един грандиозен организиран протест изисква много пари, солидна организация и медии. Това е непосилно за обикновените хора, просто никой няма да им го позволи.

Силната, хаотичната енергия на протестите, е най-силният им коз. В момента, в който се канализира тази енергия, тя се превръща в материя на поредния политик, намърдал се в листите за парламент.

Около жълтопаветните борби кой да е този, който ще е на трапезата и ще докопа кокала, се носи воня на мас, свинщина и фекалии. И тази воня става все по-разпознаваема и отвратителна.

Съпротива на корупцията, на унищожението на България от страна на демократичната общност не може да има, защото на практика те са родителите на корупцията и катастрофата.

Елена Гунчева-Гривова