Прегазена е дебела червена линия - да не се нанасят удари по ядрени съоръжения
За пораженията в Иран най-големи отговорности носят иранските елити и властите в Техеран
Военните действия в Украйна сериозно разклатиха глобалната архитектура, нападението на Израел в Иран още повече я разтресе и в Близкият изток. Зад Израел несъмнено твърдо стоят САЩ, Великобритания и редица васални на Вашингтон страни, повечето в НАТО. Не се бранят, а заплашително нападат в периферията на две ядрени държави – Китай и Русия.
Които нямат никакво намерение да гледат безучастно как падат техни ключови съюзници в региона. Не могат и да си го позволят, голямата война е срещу тях. Иран е само междинна цел, вече е по-скоро арена за превантивен сблъсък. Към иранците и властите в Техеран големият въпрос от двете страни е дали ще се противопоставят на агресорите достатъчно дълго и твърдо.
Естествено, министър-председателят Бенямин Нетаняху представя масираната бомбардировка на 1300-1500 километра от своята страна като защитна операция от жизнено важно значение. С обяснението, с което ползваше за особено важна основа на своята политическа кариера: Иран изготвя ядрено оръжие, за да ни унищожи, налага се да му попречим с всички средства.
Седем пъти вдига по този повод силен шум по света и у дома си – през 1965, 1966, 2006, 2012, 2015, 2018 и 2025 години. За да издейства от САЩ и техни съюзници тежки и разнообразни санкции срещу Иран. Който нямаше и не правеше атомни бомби или ракети. Имаше ядрена програма за мирен атом, редовно я проверяваше Агенцията за контрол на ядрената енергия.
Точно преди година шефът на тази световна агенция за контрол Рафаел Гроси заяви: „Според нашите инспектори не са намерени никакви данни за системни усилия на Иран за създаване на ядрено оръжие.“ Оръжейната ядрена програма на Иран е замразена преди 22 години.
Директорката на разузнаването на САЩ Тулси Габард през март обобщи данни на подчинените и 17 специални служби: Иран не цели ядрено оръжие. Президентът Тръмп заяви: „Не ме интересува какво е казала. Мисля, че са били много близо да имат оръжие.“ Обаче нямат. „Близо са“ не е причина за агресията, а само измислен повод. Според приказката за агнето и вълка.
Израел не води самостоятелна война, а действа като авангард на американската политика в Близкия Изток, този път с повече рискове. Изключено е да постигне и малък процент от сегашните си резултати при нападението срещу Иран без всестранното съдействие на САЩ. Това ключово обстоятелство не се отрича от сериозни наблюдатели и дори от официални лица в двете страни.
Нетаняху например с все сили дава да се разбере, че действа в най-тясна връзка със САЩ, въпреки, че това съдейства за разрушаването на легендите за всесилието на всичко израелско. Иначе не би могъл да оправдава жестоките си агресии в региона с абсурдното твърдение, че Израел има право да се защитава с всички средства, но обектите му на нападения нямат.
Геополитическата игра напоследък се изостри твърде много. На Израел налагат да е прокси изпълнител на кървави операции, които скоро може да се приемат за международен тероризъм. Прегазена е дебела червена линия - да не се нанасят удари по ядрени съоръжения. И няма връщане назад, не поемат ли Щатите операцията срещу Иран в свои ръце.
Израел не просто би изпаднал в изолация. В целия регион ще го възприеме като отслабен, победим, загубил изгодния образ на непредсказуема и безмилостна сила. За него в Близкия Изток това е равно на смъртна присъда. И без друго никъде по света не е останало много от дългогодишното съчувствие към евреите заради холокоста.
Според Israel Hayom проучване от последните месеци на YouGov показва, че вече вярно е обратното. Симпатиите към Израел в страните от Западна Европа бележат антирекорд. Между 13% и 21% от респондентите изказват подкрепа, между 63% и 71% имат отрицателно мнение.
През април 2024 г. Съветът на ООН по правата на човека прие резолюция, с която призовава Израел да бъде подведен под отговорност за военни престъпления и престъпления срещу човечеството в ивицата Газа. Експерт от ООН пише, че има разумни основания да се смята, че там Израел е извършил геноцид, предаде Ройтерс.
Financial Times от 18 юни т. г.: „59 жители на Газа са убити на опашка за храна... Убийствата на палестинци на път за храна от Фонда за хуманитарна помощи са всекидневни.“
Зад това крайно жестоко третиране на околните страни и тяхното население наред с политическите, военните и пропагандно-психологическите съображения стоят и религиозни. Лесно е да се забележат както в историята на евреите, така и днес в политиката на Израел. Нетаняху дори го демонстрира с названието на тази военна операция – „Надигащият се лъв“.
Разчита се в цитат от стария завет (Числа, 24): „И ще се дигнат като лъв; Няма да легнат, докато не изядат лова и не изпият кръвта на убитите“. Не са хора враговете, плячка са! Посланикът на Израел у нас Йоси Леви Сфари на 9.10 м.г. заяви за палестинците: „Не говорим за човешки същества, а за зверове.“ Почти същото каза и шефът му - външният министър Израел Кац.
Иначе е извънредно трудно да се обоснове явно непровокираната агресията срещу страна с геостратегическо положение в Евразия, член на ООН, на ШОС и БРИКС, стратегически и икономически тясно близка с Китай и Русия. Две са в този сблъсък фанатизираните власти, не е такава само тази в Техеран. И сред двете населения е лесно да припламне религиозна вражда.
За тежките поражения в началото на операцията най-големи отговорности носят иранските елити и властите в Техеран. На силни позиции са групи от бизнеса и културата с прозападни убеждения. Аятолласите несъмнено са допуснали огромни пропуски в сигурността. Къде са им военно-въздушнвите сили, контраразузнаването?
Явно не са се поучили от провалите в Ирак и Сирия, където тайните служби на САЩ успешно купиха генерали, министри и прочие важни за управлението фигури и спечелиха почти без боеве. Иран е една от най-толерантните спрямо евреите страни в света, но е неразумно да очакват дивиденти от този факт. Древните имперски традиции са били позабравени, прескъпо се плаща.
Иран е представител на новата инвестиционна икономика, свързана с Русия и Китай, но откъсната от Запада. Ето затова горещо желаят да го унищожат. За назидание на света. И като стратегически удар срещу Китай и Русия. Затова е много трудно да си представим, че сега те гледат в тъжно бездействие. Просто са длъжни да спасяват Иран. Несъмнено вече го правят активно.
Вашингтон е длъжен да удари в скоро време по Иран, въпросът е как и в кой точно момент. Средства за целта има предостатъчно, идват още авионосни групи и кораби. Но вече няма военната и особено политическата сила, каквато имаше преди 20 и повече години. Срутването на режима в Сирия донесе повече проблеми, отколкото печалби.
Политическата сцена вътре в САЩ е разкъсана между глобалистки интервенционизъм и националистически изолационизъм. Вариантът пак да настояват да са световен прокурор, съдия и екзекутор и чрез затриване на голяма държава да спрат хода на историята директно води до императива да използват тактическо ядрено оръжие.
Върти се тази идея във Вашингтон, подтикват Тръмп към нея, за съжаление, такъв ход е възможен. Иначе Иран няма да капитулира, а той остава без опорна точка за нов ръст нагоре след поредица неуспехи като спасител на човечеството от иранското зло. Затова засега той гръмко заплашва ултимативно, размахва юмруци с надеждата аятолласите да се стреснат и предадат без бой.
Но според последните сондажи под 20% от американците подкрепят война с Иран, над 60% са против. Една ракета за сваляне на ракети струва $12 милиона, Израел скоро пак ще иска да му ги доставят. Скъпо нещо е войната. Май ще поизчакат седмица време американците и ще се измъкнат с няколко демонстративни бомбардировки и обявяване на голяма победа.
Най-вероятно тази криза ще отвори епоха на постоянна конфронтация между военни блокове. А Израел ще плати висока цена, че заложи самото си съществуване. Тъй като тежкото нарушаване на международното право може да се обърне срещу нарушилите го.
Автор: Д-р Илия Илиев
trud.bg
Антикравар
11 months before
Никола М. Николов е първият автор, който след промените ни разкри темата за юдео-масонския заговор - една нова и непълно непозната тема за нашите поколения (въпреки, че за по-старите не е била никак неизвестна). Тази своя смелост той заплати с живота си. Убит е с отрова през 1997 г. Убийството остава неразкрито.
Коментирай