Петрохан, вероучението и духовните принципи на Вселената

От морална гледна точка светът се състои от добро и зло. Доброто е всичко, което Бог Е, а пък злото - всичко, което Бог НЕ Е

Църквата е Богочовешки организъм начело с Христос и стои между материалния и нематериалния свят

През седмицата Ловчанският митрополит Гавриил каза: “Случаят “Петрохан” трябва да е силен пример, че трябва да се изучава православие”.

Това, вярвам знаете, не беше обикновена седмица, а седмицата между Месопустна и Сиропустна неделя, седмицата между Месни и Сирни заговезни, след която започва Великият пост, за да ни отведе до празника на празниците - Възкресение. Всеки път, когато наближи това събитие, бесовете побесняват още повече.

В навечерието на Великден или държавата се тресе от някакъв необичайно крупен скандал, или се готви за поредни избори с цялото сквернословие, на което е способна, или пък се разиграва някаква трагедия.

А петроханската трагедия, довела до крупен скандал пред избори, е трагедия на две нива. Най-напред е трагедия, разбира се, за жертвите, защото напускането на земния живот си е трагично, особено когато не знаеш какво те очаква нататък или още по-лошо - подозираш, че не те очаква нищо добро. Трагедия е обаче и в национално-исторически план, защото показва до какво окаяно положение се е провалила народната душа. И как няма да се провали, когато е подложена на невижданите страсти и изкушения на последните времена, а няма спирачка, която да ги възпира, няма противотежест, която да изравнява везната! Затова дядо Гавриил е прав, че трябва да се изучава православие и то по спешност. Разбира се, ако си от тази страна на барикадата. Ако си преминал от другата, нещата вече са почти безнадеждни и ще крещиш “Училището не е църква!” до прегракване.

Ще попитате: защо пък точно православие? От морална гледна точка светът се състои от добро и зло. Доброто е всичко, което Бог Е, а пък злото - всичко, което Бог НЕ Е. Какво Бог Е е казал Самият Той в Евангелието, за да могат хората да Го познават и славят право. Това е.

В тази връзка през седмицата U-DIGEST предложи анкета, чиито резултати са, ако не поучителни, то поне забавни.

Първите четири въпроса (оградени), са предложени от авторите, а останалите са добавени от читателите, защото авторите са предоставили тази възможност. В момента, когато ръката ми отронва тези редове, анкетата са видели 2880 души, а участие са взели 538 - ни е много, ни е малко.

38 от тях (8%) на въпроса “Какво вероучение трябва да се изучава?” са отговорили “Никакво. Училището не е църква”. Това са хора, които мразят Църквата било по убеждение, формирано от десетилетия атеистична и богоборческа пропаганда, втълпяваща им че Църквата е “опиум за народа” (Религията е опиум за народа” - Маркс, “Към критиката на Хегеловата философия на правото. Увод” (1844), било защото изобщо не я познават, било защото се страхуват, че ще ги “манипулира” и ще им попречи някак да водят безметежен живот, изпълнен с развлечения, наслади и т. н. Като правило тези хора се мислят за особено интелигентни, при положение че не са.

След като турихме настана противниците на каквото и да било вероучение, нека разгледаме отговорите извън първоначално зададените - отговорите, предложени от читатели като важно допълнение към анкетата.

“Исихазъм” (0%). Исихазмът и православието са почти синоними. Едни от най-големите ни православни богослови - св. Теодосий Търновски и св. Патриарх Евтимий - са исихасти. Исихазмът е учение за познаваемостта на Бог чрез енергиите му и практика за съзерцание на тези енергии след преминаването през “праксис, теорйя и екстазис”.

“Основи на хижарството” (0%) с ваше позволение ще го прескоча, защото е единствено порив към духовитост.

“Всичко от изброеното по-горе” (0%) - тоест “Закон Божий”, “Сравнителна история на религиите” и “Християнски морал” - звучи съвсем разумно и съм искрено учуден, че не намира подкрепа сред анкетираните.

“Библейско” (0%). А “Закон Божий” какво е? Не е ли “библейско”? Или се има предвид само Старият завет? Не знам, не знам...

“Неконфесионално” (0%), макар че са гласували трима, в т. ч. вносителят). Това е ставащият все по-натрапчив глас на икуменизма, наричан “последна всеерес”, защото се смята, че именно той е идеологията на антихриста. Идеята е, че или има повече от една истина, или истината е разпръсната из всички “конфесии” - по едно парченце на всяка - и като ги съберем в едно, ще получим цялата истина. Много е “мулти-култи”. Елпидофор (американският архиепископ, дето се надява след Вартоломей да стане “вселенски” патриарх) каза, че към върха (демек към истината) водят много пътеки и по всяка от тях можеш да стигнеш. А пък самият Вартоломей в програмната си реч пред Срещата на Световния съвет на религиите за мир (29 юли 2025 г.), озаглавена “Противоречия и предпоставки за междурелигиозния диалог”, каза: “В центъра стои самото Свещено - висшата, абсолютна реалност, която се изразява по различни начини: като Бог, Аллах, Брахман или като Лъчезарната пустота”. Когато ни кръщават, ние полагаме клетва - Символа на вярата, - чрез която се отричаме от сатаната и се съчетаваме с Бог. В Символа не се споменава за “Лъчезарната пустота”. Споменава се само за Христос.

“Духовните принципи на Вселената”. Това ми е любимото. Представяте ли си го като учебен предмет, представяте ли си учебник по “Духовните принципи на Вселената”? Или пък:

- Какво работиш?

- Учител съм по Духовните принципи на Вселената.

Така са отговорили шестима, включително вносителят. А пък на мен ми е любопитно какво е “духовен принцип”, коя е Вселената в качеството си на личност и кои са нейните духовни принципи. Те трябва да се поне 10-15, за да има какво да се преподава през цялата учебна година.

И с това приключваме допълнителните варианти на отговори от публиката и преминаваме към първоначално зададените.

“Християнски морал” (15%). Хубава дисциплина, но не е вероучение. Моралът е разграничаването между добро и зло, но не толко в мистичен, колкото в практичен смисъл. Моралът на човека произлиза от естествения природен закон и всички нравствени системи си приличат - състраданието е добро, убийството е зло. Никъде състраданието не е зло, пък убийството да е добро. Така че моралът се усвоява от децата във всички учебни предмети и особено в литературата. А ако трябва да е специфично християнски морал, то би трябвало да приемем за добро Бог, а за зло - всичко останало. Достатъчно ли е това за цял учебен предмет?

“Сравнителна история на религиите” (16%). Това би било великолепен предмет, много интересен. Но отделен, самостоятелен предмет. А анкетата пита какво да се учи по Вероучение.

“Православен катехизис, Закон Божий” (58%). Това отразява ли истинската картина? Да. По изследване на “Тренд” подкрепящите вероучението са 57% (повече от половината), а противниците - 26% (една четвърт). Според други изследвания резултатите са още по-категорични в полза на вероучението. Това са резултати за вероучение по принцип, а разглежданите от нас са само за “Закон Божий” (с другите процентите стават повече). Но пък вероучението (учение за/на вярата) е точно това - учение за нещата в които вярваме: че светът е сътворен, а не е възникнал случайно, че след смъртта започва вечният живот, който се определя от делата ни тук, че Бог е един (и не можем да мислим нищо по-голямо от него), но има три ипостаси, три лица, че ипостазата Слово (Христос) има две природи и две воли -божествена и човешка - неслитно, неизменно, неразделно и неразлъчно (тоест, че е 100% Бог и 100% човек, колкото и парадоксално да звучи), че Църквата е Богочовешки организъм начело с Христос и стои между материалния и нематериалния свят, че вярата и животът на християнина, мирогледа и моралът му се ръководят от един основен догмат - Символа на вярата - и т. н., и т. н. Това е вероучение. Другото е ала-бала.

Сега остава и всичко това да се случи в училището. Да не забравяме, че противниците са по-малобройни, но по-нахални, по-шумни и по-истерични. Нека се случи, за да не се занимаваме повече с Петроханища. Прав е дядо Гавриил. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Автор: Иван Стамболов-Сула

trud.bg