ПОБЪРКАЙ ГО ОКОНЧАТЕЛНО

    Ако съдим по настроенията в социалните мрежи, публиката здраво се е разгневила от Споразумението, което служебният премиер Гюров подписа на своя глава в Киев. 

    Трудно ще откриете някой наивник, който да подкрепя инициативата на Гюров - а и тя си е чисто самоуправство. 

    Покрай тази налудна история се сетих за една дума - има я в книгата на Оксана Дворниченко "Хитлер. Какъвто го познавах". 

    От един епизод в нея научаваме следното: през нощта на 1 май 1945 година, маршал Жуков събудил по телефона Сталин и му съобщил, че Хитлер се е самоубил. А Сталин казал: „Наигра се подлецът!“ "

    "Наигра" - това е думата, за която се сетих. 

    Днес за кого можем да се попитаме дали се е "наиграл"? За русофобите това трябва да е Путин, ами неговият приятел Тръмп - какво за него? 

    Тук е уместно да припомня един фрагмент от книгата на Боб Удуърд "Война" /цитат/:

    „В началото на 2024 г. един от сътрудниците на Тръмп стои пред офиса на бившия президент в Мар-а-Лаго. Тръмп го е помолил да напусне помещението, за да проведе, по собствените му думи, личен телефонен разговор с руския президент Владимир Путин. Според въпросния сътрудник, в периода след като Тръмп напуска Белия дом през 2021 г., има редица подобни обаждания между двамата – може би цели седем на брой.

    През юли /същата година/ Боб Удуърд пита Джейсън Милър, говорителят на кампанията на Тръмп, дали знае за телефонната комуникация между Тръмп и Путин. Отговорът е, че не е в течение.

    - Може ли Тръмп да говори с Путин сега?

    - Сигурен съм, че знаят как да се свържат един с друг.

    - Обсъждат ли как да спрат войната в Украйна?

    - Президентът Тръмп е казвал, че ще я спре и смятам, че е способен. Мисля, че може да я спре още преди да е встъпил в длъжност – отговаря Милър" /край на цитата/.

    В епилога на книгата си Удуърд пише, че щом се събуди сутрин, първата му мисъл е: „Какво крият копелетата?“ 

    Напълно естествено е, ние пък да се запитаме: наиграли ли са се те - и възможно ли е изобщо да разберем това?

    Да се върнем при нашия Гюров. Не е трудно да проумеем неговите сметки. Но трябва да сме наясно, че хора от тази порода съществуват по стандарти и морални критерии, съвсем различни от общоприетите - иначе изобщо не биха били подходящи за постовете, които им се отреждат. 

    Някои се опитват сега да представят Гюров едва ли не като поборник за украинската кауза, а това е чиста глупост - той просто е един арогантен нарушител на Конституцията, която му възлага съвсем скромни правомощия и то в рамките на един крайно ограничен срок. 

    В този смисъл, той най-напред и най-вече заблуждава, меко казано, украинците, а пък нашите хорица са някакви аборигени, които изобщо не го интересуват. Такива като него са сигурни, че те вече окончателно са привикнали с произвола на властите и го приемат за нещо нормално. 

    Целта на управници като Гюров е "аборигените" да виждат всичко като една "ала-бала" и вече изобщо да не схващат с каква гнус си имат работа. 

    Разсейвай простолюдието, залъгвай го, обърквай го и накрая окончателно го побъркай - побърканяци са им нужни, това е единственото нещо, с което са наясно.  

    Е, да, Народът, както винаги, отново ще бъде главният потърпевш, отново ще бъде садистично принуждаван да загуби и последните остатъци от респекта с

и към институциите и техните Гюровци. Това вече, до голяма степен, се е случило - остава само да бъде сложена финалната точка на окончателния разрив между Народа и Държавата. 

    Не е нужно да надценяваме стореното от Гюров, но би било и лекомислено да не виждаме и възможностите, които самоуправството му открива пред един следващ, още по-арогантен натрапник. 

    Някои преценяват авантюрата му просто като знак на вярност, срещу която се очаква той да получи някое сладко местенце в безбройните евробюрократични полози, където нищо свястно не се мъти, но пък и никой не се интересува от това.

     За Гюров специално ръководна длъжност в някоя кокетна западна банка съвсем не би била лоша компенсация за цялото театро с украинците. Така, както навремето Кунева се жертва да отиде на работа в "Париба" - след като закри два от блоковете на атомната ни централа. 

    Споменът за ликвидаторката Кунева обаче ме подсеща за друго. Тя със сигурност ще влезе в челната тройка на победителите в една всенародна анкета "Кои са най-големите душмани на Прехода?"  

    Важно е да се остави едно такова свидетелство, за да се види колко трезва и устойчива е Народната Памет - а и в каква степен е подвластна на измамите на Прехода. 

    Гюровци и Гюровици да не ги мислим, макар че и тяхната не е лесна. Кунева, примерно, трябва да е притежавала особен талант, за да осакати - тъкмо докато е комисар по потреблението /!!!/ на Евросъюза - една цяла ядрена централа! 

    И по този начин да осигури на "аборигените" непосилни сметки в бъдещето, а енергийната сигурност на държавата да се превърне в мит - нещо, на което вече сме свидетели. 

    В сравнение с Кунева, Гюров изглежда като един селски кмет-грубиян. С нея, с нея трябва да се гордеем... 

    Но ние отново се разсейваме. Или се зазяпваме точно в най-неподходящата посока, някаква необяснима гузност ни кара да се втренчваме в дреболиите, в дребните злодеи - изобщо в мърльовщината, в която, в крайна сметка, всичко губи очертания и смисъл. 

    И може би паметникът, който най-сетне трябва да си посветим, трябва да изглежда като една зяпнала уста - зяпнала неизвестно в какво. 

    Иначе, целта е постигната - превърнаха ни в сбириток, вечно разсеян от също вечните ала-бали, уреждани от стари и нови кретени и вече дори не усещаме вонята, която се разнася от всичко това. 

    И скоро няма да има дори кой да попита, как успяха едни никакъвци да направят това с нас?       

Кеворк Кеворкян