Политическото комоцио трябва да се изследва детайлно!
Трябва да се въведе нова категория – неприятници. Това са публични лица, които носят силен отрицателен заряд.
Сега голямата далавера е неприятниците публично да се заявят, че подкрепят някой кандидат за президент. Всъщност тяхната подкрепа напълно изхожда от техния смисъл и да, те всъщност свалят стружка от неговата подкрепа. Но това не се отчита. Те са като риалити звезди, които сами, но за сметка на това неуморно тръбят колко са привлекателни и разчитат на сриващите се когнитивни способности на някой още не дотам впиянчен собственик на бакалия. Неприятниците са хора черни дупки, които съществуват в публичния сектор, без никой да има ясна представа защо са там. Те присъстват по телевизиите, въпреки че генерират основно неодобрение и дори омраза. Дават своето мнение по теми, които не само не разбират, но и не ги интересуват. Важното е да говорят, говорят, говорят. Защото техният маниер е да маскират качеството с количество. Всяка тяхна дума е подложена на презрение, но нищо. За сметка на това е повторена хиляда пъти. Всъщност какво се случва, когато тези хора подкрепят някого? Клетият кандидат печели и не си дава сметка, че е постигнал това въпреки тях. Радва се на победата, а те, неприятниците, раболепно му шушкат, че това се дължи и на тяхната подкрепа.
Вселенският баланс идва от това, че и останалите кандидати също са подкрепени от своите прилежащи неприятници. Така някак нещата се уравновесяват. Всеки влачи своя отрицателен товар.
Чудя се кога и дали някога някой политик ще каже на тези риби-прилепала: „Не! Не искам да ме подкрепяте, бе! Вие сте абсолютно компрометирани персони. Аз съм против вас, вашия модус вивенди и вашия начин на размножение. Вие сте паразитна прослойка и очаквате след вашата подкрепа дивиденти от мен. Няма да получите нищо.“
Но докато това не се случи, едни и същи имена ще се джуркат още десетилетия. Подкрепят, кандидатират се, създават обединения, партии, но муцуните са все едни и същи. Време е НАП да отвори позиция „обществена личност“ и да дърпа осигуровки за пенсии от тези хора. А социолозите да измерват тежестта на тяхното мнение и присъствие – тогава ще видите какъв цирк ще настане
Червената шапчица
2 weeks before
Като слушам Тафров, се сещам за Плашилото от "Възлшебникът от Оз" - пълен със слама и без мозък. Тогава един от героите казва на Плашилото: Как говориш толкова много, като нямаш мозък, каза Волгин на Тафров.
Коментирай