ПОЛИТИКА ВТОРА УПОТРЕБА

Консултациите при Президента Йотова за назначаването на служебен министър-председател хем ме разсмиват, хем ме умиляват. 
Разсмиват ме, защото са пиеса и протоколен ритуал, а ме умиляват, защото по нещо ми напомнят за сватбата на леля ми преди много години. 
Като дойдоха да я искат от другото село, всички се правехме, че не знаем за какво става дума и мотаенето беше поне няколко часа с лакардии и напиване, докато леля ми и бъдещият ми вуйчо вече се бяха влюбили, врекли един на друг и после живяха дълго и щастливо. Но това е само в любовта. В политиката е друго нещо.
Ритуалите в българската традиционна сватба са протяжни, продължават седмица поне, описани са в книги, разказвано е за тях, филмирани са, така че всичко е ясно. 

Затова търсенето на „булка“ за служебен министър-председател в известен смисъл също е предопределено. На разположение са само пет съгласили се премиер-невести и изборът е колкото пръстите на едната ръка. 
Колко подлички и лукавички обаче са всички увъртания на така наречените политически сили, които скопиха българската Конституция и ѝ направиха вазектомия, а сега се правят на приснодеви. 
ИТН и ПП-ДБ мрънкат като пребозали и все току тикат полулегитимната си булка Гюров. 
ГЕРБ предлагат абсурдни неща – да се изберял някой друг за председател на Народното събрание, та евентуално служебният премиер да бъдел равно отдалечен. 
Аз се сещам поне за няколко „булки бегълки“ народни представители, които са готови равно да се отдалечат от всеки, от когото нямат полза. 

Но Явор Божанков ми е фаворит. Той вече е равно отдалечен и от СДС, и от БСП, и от ПП. 
В едно от писмата си Васил Левски пише: „Целите сме изгорени и пак не знаем да духаме.“
Лакоми сме за власт, не ни пука какво ще си помислят хората и затова гледаме да лапаме облаги с риск да се изгорим и да станем на пепел. 
Пакостливите маймунки, които промениха Конституцията, сега са се разбягали и ги няма никакви и току само крещят отдалече, че не са виновни и че нямат нищо общо.
 Колко много трябва да си вътрешноплитък и ерозирал, за да си мислиш, че чрез Конституцията можеш да държиш за гърлото Президента на държавата. 
Наблюдавам, доколкото мога, как Илияна Йотова участва в това калесване за „булка“ – служебен министър- председател, и усещам едновременно и разчупената обстановка, и гостоприемството на жена и дама, и вътрешната напрегнатост от глупостите, които слуша. 
Буквално щях да падна от стола, като чух как жената с тебеширено лице от ДПС – Ново начало рецитираше като на ученически празник заучени фрази за профила на министър-председателя. 
Тошко Йорданов както винаги клеветеше другарчетата си и се опитваше с последния патрон в цевта да стреля срещу омразните ПП-ДБ. 

Бях доста учуден обаче, че Илияна Йотова погали по косъма човеците от БСП, дошли на консултация. 
Кирил Добрев – както винаги – се въртеше и гледаше по тавана. А Драгомир Стойнев каза нещо, което се отнася в пълна сила за самия него – трябвало да си посипят главата с пепел тези, които променили Конституцията в частта за правомощията на Президента. 
Той лично и неговите другарчета, заграбили ръководството на БСП, трябва да си посипят главата не само с пепел, ами и с други съответни органични и неорганични образувания. Едно ръководно момче от БСП, задъхано и в аванс съобщи, че те ще предложат Илияна Йотова за техен кандидат-президент на следващите избори. Ако искат да я провалят, нека да я предлагат. А самата госпожа Йотова трябва главите да им счупи за това, което направиха, а не да ги хвали, че някога си били гласували против промените в Конституцията.
Не знам кой в края на краищата ще бъде назначен за служебен министър-председател. Но който и да е, няма угодия. Който и да е, все ще има недоволни и все ще има клетви, сълзи и разочарования. Ние сме в ситуацията на оня наш български живот, когато по колибите и махалите няма за кого да се ожениш. Има само една-две моми и те – роднини.

А сега е времето на политиката втора употреба. И живот втора употреба, и нация втора употреба, и служебни министри втора употреба. 

Николай Милчев