Поляците вече не мълчат за Украйна

Във Великобритания има верига полски магазини Mleczko за хранителни стоки. Известни са с прясното си месо и собствени пекарни, а източноевропейците масово пазаруват в тях.

Днес, докато чакам на щанда за месо, чувам по радиото да се говори на полски. Улавям думите „УПА, Украйна, Волиния, Зеленски“. Питам полякинята на щанда за Волинското клане ли става дума и тя потвърждава. Казва, че днес е годишнина от геноцида над поляците от страна на украински националисти. После поклаща глава и казва "Ние им помагаме 4 години, а те ни плюят в лицето като реабилитират убийците на поляци. Току-що един полски политик каза, че срещу думата "неблагодарност" в речника трябва да стои снимката на Зеленски.“ 

Мисля, че настоящото украинско ръководство се оказа не просто неблагодарно, а и откровено глупаво. Години наред Киев убеждаваше света, че обвиненията в неонацизъм са единствено „руска пропаганда“ и куха формула за casus belli. Днес обаче, реабилитирайки престъпници и издигайки в ранг на национални герои палачите от УПА, които са клали бременни жени с триони, Зеленски сам си вкара тежък автогол. И поляците, които първи отвориха домовете си за украинци, първи го разбраха.

Въобще, последните дни параванът на „украинската демокрация“ се поразклати. След масовия протест в Лвов целият свят най-после разбра бруталната реалност - в Украйна наистина ловят хора по улиците като добитък, за да ги пратят на сигурна смърт на фронта. Гледам, че вече и в английски групи се разпространява знаменитото изказване на Порошенко от 2014: "Ние ще имаме работа, а те няма да имат. Ние ще имаме пенсии, а те няма да имат. Ние ще имаме грижа за децата и пенсионерите, а те няма да имат. Нашите деца ще тръгнат на училище и в детски градини, а техните ще стоят в мазетата! Ето така, точно така, ние ще спечелим тази война.“ Визира, разбира се, рускоговорящото население в Донбас, далеч преди февруари 2022. А някои от нас дори помнят как веднага след това на въпросното рускоговорящо население му беше спряна водата, тока и пенсиите за стари хора, а децата наистина стояха в мазетата.

Всъщност, не знам дали става дума за глупост или за наглост. Цялото украинско ръководство е самозабравено, корумпирано, оядено от наглост и безнаказаност. Целият свят разбра за златните им тоалетни и корупцията, в която са затънали, но на тях не им дреме. Синът на една украинска посланичка изтезава и уби друг син на политик във Виена, за да му открадне парите, а медиите мълчат, щото, нали, не е ок да се говори за това. 

Днес чета, че Буданов е заявил, че "Украйна е богоизбран народ, а сред славяните определено е избраният от Бога народ. Всичко започна оттук." А местната розова овча мисъл трепти в захлас и възхищение, "вее щраусови пера и тича с ибрика" (цитатът не е мой).

Мисля, че вече започнаха да излизат наяве неща, които само допреди година бяха немислими. Мисля, че поляците първи започнаха да си задават въпроси. В ЮК около мен четирима британци се опариха като дадоха под наем луксозните си апартаменти на млади, красиви украински девойки (всички инфлуенсърки), които внезапно спряха да плащат и проведоха класическа операция по squatting (схема, при която законно влязъл наемател спира да плаща, но собственикът няма право да го изгони без съдебно дело, отнемащо години).

И случайност или не, току що във Фейсбук ми излезе полска медия с текст за Волинското клане. Превела съм го с Gemini: 

"На 11 юли 1943 г., преди 83 години, се случва „Кървавата неделя“. Тя бележи кулминацията на геноцида във Волиния и Източна Галиция. Само в този единствен ден украински националисти нападат жителите на 99 полски села и селища. Датата не е случайна; хората, молещи се в църквите, са изненадани и нападнати без предупреждение.

Това е планирано, масово изтребление на полското цивилно население, извършено от Организацията на украинските националисти (ОУН) на Степан Бандера и Украинската въстаническа армия (УПА). Част от местното украинско общество също участва в това клане – някои доброволно, други под принуда. Изчислено е, че общо за период от две години украинските националисти са избили над 100 000 поляци.

Жестокостите са изключително варварски. Малки деца са бесени по огради, а бременни жени са убивани с триони. Цели села са опожарени до основи. Украинските националисти са известни и със сътрудничеството си с Нацистка Германия. Сред основните архитекти на Волинския геноцид са Роман Шухевич и Дмитро Клячкивски.

В светлината на тази трагична история, отговорните за най-отвратителните престъпления никога не трябва да бъдат издигани в ранг на герои. Украинските националисти са убивали безразборно, без да показват милост към жени и деца. В случаите на полско-украински семейства често е било избивано цялото домакинство.

Днес, на 11 юли, ние помним жертвите от онези ужасни дни. Почитаме и паметта на полските отряди за самоотбрана. Никога няма да забравим техния подвиг.

В християнската цивилизация достойното погребение на починалите е основна човешка норма. Въпреки че са изминали повече от осем десетилетия от жестокостите, само малка част от жертвите са ексхумирани. От години Полша се стреми да прибере тленните останки на своите граждани, но поради постоянните пречки от украинска страна, ексхумациите остават изключително трудни. Семействата на жертвите на геноцида подчертават, че не търсят отмъщение, а призовават за памет.

Полско-украинското помирение ще бъде постигнато едва тогава, когато жертвите на геноцида, извършен от украинските националисти, получат достойно погребение, а извършителите бъдат справедливо наречени престъпници. Събитията от онези години не бяха война – те бяха геноцид."

Ирини Зикидис