Повечето хора ще си умрат като полезни идиоти

Повечето хора ще си умрат като полезни идиоти. Боговете цял живот ще им продават смисъл, политиците - врагове, а догмите - готови отговори. Те до последно ще наричат вярата си „убеждения“, подчинението - „ценности“, а факта, че никога не са мислили самостоятелно - „свободна воля“.

Човекът започва като дете, защото материята първо сънува. Светът е жив, сенките имат намерения, случайността е магия. После идва аналитичната възраст, когато разрязваме реалността на обекти, причини и механизми. Митът е екзекутиран, боговете са изгонени, а на тяхно място е назначен Интелектът, който унищожава евтините илюзии, разглобява суеверията и убива утешителните приказки. Но после се самозабравя и се обявява за върховна реалност.

Глупакът вярва на политиците, защото е впечатлен от лозунгите им. Интелигентният глупак и той им вярва, но пише 1400 думи, за да обясни защо капитулацията му е „стратегически реализъм“. Функцията е една и съща.

Интелектът е полезен само когато бъде насочен срещу собствените ти зависимости. Иначе произвежда сложни аргументи в защита на примитивни страхове и нуждата някой по-висш да мисли вместо теб.

Човек трябва последователно да екзекутира боговете, които му обещават смисъл, догмите, които му продават сигурност и политиците, които му обещават спасение.

Повечето хора не използват интелекта, за да разрушат илюзиите си, а само за да ги обзаведат по-луксозно. Слагат библиотека в килията, наричат решетките „ценности“ и умират убедени, че са били свободни.

Полезният идиот не е глупав, той е образован, информиран и словесно активен, но цялата му когнитивна машина работи като пералня за чужди интереси.

Истинската функция на интелекта е да те остави без господари.

-----

Абсолютната истина не може да бъде факт, който стои в пространството и чака да бъде намерен. Фактът е локален труп на реалността.

Следователно търсенето на абсолютната истина като „факт“ е логическа грешка още в условието. Инструментът не е слаб. Категорията е погрешна.

Истината е състояние на съзнанието, не е нещо, което научаваш, а нещо, което ставаш, тя може да бъде преживяна само от първо лице.

За да изследваш нещо като "обект", то трябва да има граници, но Идеалната Безкрайност по дефиниция няма граници. Следователно тя включва и теб, и самия ти стремеж да я опознаеш. Щом тя съдържа съзнанието ти, значи самата тя притежава качествата на Субект. Ти не можеш да застанеш "отвън" на Безкрайността, за да я разгледаш.

Класическата епистемология предполага субект, който изследва обект, но при Идеалната Безкрайност обектът съдържа субекта. Наблюдателят е вътре в нея

Субективната фантазия затваря света в човека, а абсолютното осъзнаване разтваря човека в света.

Ние сме материя, която е придобила съзнание.

Накрая оставаш само ти пред Идеалната Безкрайност и осъзнаваш, че не се взираш в непозната тъмнина, а в безкрайно огледало.

„Идеална Безкрайност“ връща погледа обратно към теб: тайната си ти самият, видян през неините очи.

Загадката не чака да бъде разгадана. Тя използва теб, за да осъзнае собствената си загадъчност.

Абсолютната истина не се намира. Тя отстранява този, който я търси.

-----

П.П.

Трудно е да се избяга от това, което ни прави хора, нали? Точно както при цветята, изкуствените са перфектни, но им липсва онзи малък хаос, който ги прави истински. Може би и този мой текст има твърде много от тази „изкуствена перфектност“ и не достатъчно от прекрасния, непредвидим живот.

Nik Ray