Пожарът на „Екобулпак“ – криза или удобен повод за промяна или поредната подмяна ?
Преди седмица пожарът в базата на „Екобулпак“ създаде реален проблем с разделното събиране на отпадъци в голяма част от София. Това е факт. Тук обаче е интересен начина по който Кметът поставя проблема и започва да налага наратив за нуждата от промяна. (Скиншот на публикацията е под поста)
Та в официалното съобщение ни в клин ни в ръкав ни се обяснява, че „Екобулпак“ обслужва 14 от 24-те района на София и че пожарът е засегнал ключова база за обработка на отпадъците. Точно тук обаче възниква основният въпрос:
Защо система, която обслужва милиони граждани и е част от ежедневието на целия град, може да бъде поставена в риск от един пожар в една база?
Ако една авария може за дни да наруши нормалното обслужване, това не е само проблем на конкретния инцидент. Това е въпрос на организация, контрол и наличие на резервни решения.
И хоп следва изречението:
„Очаквам до седмица да имаме работещо решение.“
То подсказва, че не става дума само за спешна реакция, а за вече започнал процес на търсене на нов модел.
Ако предстои смяна на оператор, временно възлагане или нов договор, обществото има право да знае:
• Имало ли е предварителен анализ на риска от зависимостта от един оператор?
• Защо не е съществувал публичен резервен план?
• Какви са критериите за избор на бъдещ партньор?
• Ще има ли прозрачна процедура или решението вече е взето?
Да, ама не. Кметът не обича да отговаря на въпроси, а обича да дава вече готови решения.
Проблемът не е, че след криза се търси решение. Проблемът е, когато кризата се превърне в аргумент за решение, което не е било обсъдено публично.
София има нужда не просто от нов договор или нов оператор. София има нужда от ясни правила, конкуренция, устойчивост и прозрачност.
Защото един пожар може да изгори една база. Но не трябва да изгаря обществения контрол върху решенията, които засягат целия град
Даниел Божилов
