ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ Е ИМАЛО, НО ИЗРАЕЛ НЕ Е ПОВЯРВАЛ

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ Е ИМАЛО, НО ИЗРАЕЛ НЕ Е ПОВЯРВАЛ

Днес вече знаем, че преди атаката на 7 октомври 2023 г. е имало не един, а няколко предупредителни сигнала.

Египетските служби са предали на Израел предупреждение за възможна голяма операция на Хамас, но точните детайли на това предупреждение и до кого точно е стигнало остават предмет на спор.

А египетският сигнал не е бил единственият…

Израел вече е разполагал и с документа, известен като „Йерихонската стена“… план на Хамас за мащабно нападение, който по-късно се оказва забележително близък до реално извършеното на 7 октомври.

А в края на септември 2023 г., според разследванията на Haaretz и The New York Times, президентът на Обединените арабски емирства Мохамед бин Зайед е предупредил лично Бенямин Нетаняху, че Хамас подготвя голяма атака.

Но …. Нетаняху отрича да е получавал такова предупреждение.

И … ако версията на източниците, цитирани от Times, е вярна, тогава… Какво се случва с едно предупреждение, когато стигне до най-високото политическо ниво, но не стигне до хората, които трябва да го превърнат в действие?

Защото историята не започва с телефона от Абу Даби…

Тя започва много по-рано. 

В Израел постепенно се е оформяла една стратегическа концепция, че Хамас е възпиран и че Хамас иска да управлява Газа.

А Яхя Синуар няма интерес да унищожи всичко, което е изградил и … че голямата война не е в интерес на организацията.

Или … ако Газа получава икономически облекчения и ако Израел запазва военното си превъзходство, Хамас ще остане под контрол.

И това не е била само лична идея на Нетаняху.

Израелското военно разследване по-късно установява именно тази по-широка грешна концепция, че Хамас не търси пълномащабна война и че Израел ще получи достатъчно предупреждение, ако намеренията му се променят.

И точно тук “идва” Яхя Синуар, който не беше неизвестен човек за Израел - роден в Хан Юнис, израснал в структурата на Хамас, … прекарва около 23 години в израелски затвор и е освободен през 2011 г. при сделката за Гилад Шалит. А след това … вече се издига до лидер на Хамас в Газа.

Той е бил твърдолинеен противник на Израел и още през 2022 г. публично е говорил за „потоп“ от бойци и ракети срещу Израел … думи, които след 7 октомври звучат вече по съвсем различен начин. 

Но израелската система за сигурност прави една стратегическа сметка: Синуар може да е радикален, но е … заинтересован от запазването на властта си.

И това се оказва огромната грешка.

Не че Израел не е знаел кой е Синуар… , а просто там са мислили, че разбират какво ще направи той.

„ЙЕРИХОНСКАТА СТЕНА“

Израел е разполагал с плана на Хамас за мащабна атака ( известен като „Йерихонската стена“).

Той описва сценарий, който включва ракетна атака, използване на дронове, неутрализиране на наблюдението и пробив на граничната бариера.

И години по-късно Хамас прави нещо, което до голяма степен прилича именно на този сценарий… но планът не е приет като доказателство, че нападението действително е неизбежно.

И сякаш това е същината на провала, а не липсата на информация.

Просто … неправилната оценка на информацията.

Междувременно стратегическият поглед на Израел е бил насочен другаде.

Към Иран и Хизбула.

Към Саудитска Арабия и регионалната архитектура на Близкия изток.

Перспективата Израел да установи дипломатически отношения със Саудитска Арабия е изглеждала като исторически пробив и затова 

Газа е трябвало да остане спокойна, а Хамас е трябвало да бъде възпиран.

И именно тогава, според новите публикации, идва предупреждението от Абу Даби.

А на 1 октомври Нетаняху провежда среща с ръководителите на службите. Според New York Times протоколът от тази среща не показва предупреждението от бин Зайед да е било споменато…

И ако това е вярно, остава един изключително неприятен въпрос:

Защо?

ШЕСТ ДНИ ПО-КЪСНО…

На 7 октомври сутринта всичко, което изглежда невъзможно, вече се случва.

Хамас пробива границата, а израелските населени места край Газа са атакувани…. военни бази са ударени.

Стотици хора са убити или отвлечени. Общият брой на убитите израелци е около 1200, а заложниците са над 250 според израелските данни. 

Една държава, която години наред е изграждала репутацията си върху способността си да вижда опасността предварително, се оказва неподготвена….

Защото е много лесно след събитията да кажеш: „Трябвало е да знаят.“

Но разузнаването не работи така… Проблемът е, че едни и същи данни могат да бъдат прочетени по два начина.

Едната версия е: „Хамас подготвя война.“

А другата е: „Хамас демонстрира сила, за да подобри позицията си, но няма да рискува пълномащабен конфликт.“

И така … израелската система избира второто.

Точно това е и опасността от разузнавателната самоувереност…

не да не виждаш врага, а да го виждаш и да си казваш:

„Той няма да го направи.“

А ДНЕС?

Синуар вече е мъртъв, а Хамас понесе огромни загуби… Газа беше опустошена от последвалата война.

Израелската армия извърши собствени разследвания и призна за сериозни провали в подготовката и защитата на цивилното си население. 

Но политическият въпрос така или иначе си остава.

Кой носи отговорност за стратегическата концепция?

Кой е трябвало да свърже египетските предупреждения, разузнавателните сигнали, „Йерихонската стена“ и останалата информация?

Кой е трябвало да каже:

„Спираме. Приемаме най-лошия сценарий. Подготвяме се.“

И ако предупреждението от президента на ОАЕ действително е стигнало до Нетаняху, защо не е стигнало до службите?

А ако Нетаняху казва истината и такова предупреждение никога не е получавал …. тогава защо други източници твърдят обратното?

Защото 7 октомври не е само история за това как Хамас е успял да нападне Израел, а как една от най-силните държави в света е имала предупреждения, имала е информация, имала е план пред себе си … и въпреки това не е повярвала, че невъзможното може да се случи.

А последствията вече всички ги виждаме… вече всичко се знае…

а толкова много хора заплатиха с живота си … грешки на политици и всякакви там лидери !

———— 

Росица Калинова