Чувал съм, че изнасилвачите побеснявали, ако жертвата им вика и се дърпа. А пък други изнасилвачи, ако жертвата им вика, се възбуждат още повече. И в двата случая обаче става дума за изнасилване, за перверзия и за чувство за малоценност.
Нещо такова се получава и с приемането на еврото.
Поразен съм, но вече съм напълно наясно, че живеем в медиен концентрационен лагер. Такъв „синхрон“ на централните телевизии и средства за масова информация трудно може да се види някъде по света. Свободата на словото е парцал – парцал, овъргалян в тинята на идеологията. А различните гледни точки са само една права линия.
Не знам как си я представят тая работа, но са ни подкарали към еврото, както някога българите са подкарвани в ТКЗС, както е имало потурчване и смяна на религии, както е имало възродителен процес и както винаги е било по нашите земи – с кола по главата. И с дулото на пушката – в ребрата.
Сега - с бодливата тел на телевизорите.
Някой ден водещите от телевизорите сигурно ще съжаляват, сигурно ще ги е срам, защото обслужват безсрамието да запушиш на хората устата. Дано фишовете от заплатите им да си струват.
Не ме интересува президентът. Не ме интересуват партиите, които подкрепят или не подкрепят референдума. Интересува ме паническият страх от колебаещия се, от съмняващия се човек.
Нашето съмнение и колебание ги вбесява и те искат да ни запушат устата и да ни стиснат за гушата, защото самите те никога не са се колебаели, защото винаги са били на правилната и силната страна – някога, сега и напред в бъдните векове. Колебаещият се човек е враг на властта, той не трябва да гласува, не трябва да бъде питан за нищо – той трябва да бъде изолиран и вързан, докато спре да се колебае и се поклони.
Приемането на еврото вече е обезсмислено. Насилието, с което го налагат, го обезсмисля.
Днес гледах някои от фигурите, които защитаваха еврото – Иван Костов, Филип Димитров, Калин Янакиев, Левон Харпарцумян, и си помислих – боже, колко ръжда има по нашия живот, боже. Колко безсилие и ръжда…
Не знам дали президентът ще направи партия, не знам с кои хора ще я прави, ако реши да я прави. Партийната система е бита карта. И е бита карта именно защото нашата политическа система е игра с белязани карти. Кървав покер на самозабравили се слуги.
Срамувам се от ръководството на Българската социалистическа партия. Халал да са им министерските постове, но ми е жал за тях. И се срамувам от всички, които мислят единствено за себе си. И не се съмняват, че това е най-правилното на света.
Срамувам се и от собственото си безсилие, и от невъзможността и ние да можем да кажем две думи на тези, които не спират да ни говорят.
Ако знаят само какви вреди причиняват на Европейския съюз и на еврото нашите еврограничарски кучета, биха си затворили устата и подвили опашките. Но няма да го направят, защото без кокал в устата техният живот губи смисъл.
Помнете какво се случва, помнете кой какво ви причинява, как ви мачка и гази, как ви унижава и как не ви бръсне нито за стотинки, нито за евроцентове.
И продължавайте да мислите, да се съмнявате и да не вярвате, че други знаят къде е Раят, а вие – не. Защото вие сте слепи, а те са с по три очи.
Николай Милчев
Реалист
1 year before
".....Днес гледах някои от фигурите, които защитаваха еврото – Иван Костов, Филип Димитров, Калин Янакиев, Левон Харпарцумян, и си помислих – боже, колко ръжда има по нашия живот, боже. Колко безсилие и ръжда…" Не съм ги гледала и никога не искам повече да виждам тези нещастници - неписмени чиновници, които подлъгаха милиони подире си, включително и мен.... Най-голямата грешка в живота ми. И имат нахалството да се показваг!
Коментирай