Признаването на палестинска държава ще минира и Европа

Една от възможностите е, че както Франция, така и Великобритания, правят това заради вътрешни причини

Утопия е да се вярва, че каквито и да е отстъпки ще променят мирогледа на „Хамас“

Фанатици, легитимиращи съществуването си чрез кръв, не могат да бъдат спрени с добро

След като правителството на Испания призна палестинска държава през май миналата година, в неделя Великобритания, Португалия, Канада и Австралия направиха същото, а в понеделник ги последваха Франция, Люксембург, Белгия, Малта, Сан Марино, Монако и Андора. Бройката на страните, признали Палестина, вече е над 150.

Макар че - поне на този етап, това е по-скоро символично действие, неводещо до съществени последствия, има три ключови аспекта, които неминуемо ще окажат влияние занапред. Първо, по този начин - с постоянното включване на все повече държави в бройката, признаващи палестинска държава, натискът върху останалите нараства, като това особено се отнася за Израел и САЩ, към които валят постоянни и все по-чести упреци за политиката, която водят.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху също е подложен на непрестанен натиск - както от международните си партньори, така и в Израел. Зачестяват и призивите израелското правителство да седне на масата за преговори, като това - според страните, признали Палестина - ще ускори процеса по прекратяване на войната в Ивицата Газа и ще доведе до установяване на траен мир между двете страни.

ЕС, в частност ЕК и нейната председателка Урсула фон дер Лайен, постоянно налагат санкции срещу Израел, заявявайки, че единственото решение е създаването на Палестинска държава, която заедно с Израел да „съществуват мирно една до друга“ - крайно наивистична мисъл, да не употребим друга дума.

Вътрешният натиск също се засилва - протести, стачки, призиви за ограничаване на военните действия. Семействата на отвлечените от музикалния фестивал „Супернова“ в пустинята Негев през 2023 г., обвиняват Нетаняху, че за 2 години не е успял да върне техните близки. 50 човека още се намират - живи или мъртви - в ивицата Газа.

По данни на властите в анклава, контролиран от терористичната палестинска групировка „Хамас“, за тези две години са убити над 60 000 палестинци. Постоянно се появяват и трогателни снимки с деца, изпити от глас и болести, видеа, на които се вижда как бомби покосяват хора. Безспорно, ситуацията е много тежка, като допълнително се усложнява от местните власти, контролиращи разпределението на хуманитарните помощи, които помощи в много редки случаи успяват да стигнат до нуждаещите се.

Вторият момент, произтичащ от признаването на Палестинска държава, нарушава международното право, защото „Палестина“ не изпълнява законовия критерий за признаване на страна - нито има точно определена територия, нито има постоянно население, нито правителство, съответно - не може да поддържа отношения с други. Резонният въпрос е защо редица западни (а и не само) правителства, и то съвсем съзнателно, нарушават правилата, които сами те са създали през годините.

Най-същественият проблем е, че признаването на Палестинска държава означава легитимиране на „Хамас“ и всички нейни действия, защото именно групировката контролира по-голямата част от въпросната територия. Надали става въпрос просто за наивност.

Една от възможностите е, че както Франция, така и Великобритания, правят това заради вътрешни причини. През последните десетилетия броят на мюсюлманите в двете страни нарасна неимоверно, което ги направи сериозен електорат. Отстъпките и привилегиите, които получиха и продължават да получават, е индикация и за постоянно увеличаващото се влияние на въпросната общност в тези две европейски страни. И макар че точно от тази общност идват и едни от най-сериозните проблеми на местно ниво, правителствата не просто действат меко, размахвайки постоянно моркова, а си затварят очите за явната и неспираща радикализация.

С тези си действия въпросните наливат директно вода в мелницата на „Хамас“, които пък не крият, че точно действията им от 7.10.2023 г., са довели до признаването от редица други страни на Палестинска държава. Доста опасна индикация, имайки предвид откровено терористичния характер на групировката и липсата на каквито и да е признаци, че тя ще прекрати своите престъпления. Напротив, поведението на Западните правителства само мотивира и убеждава „Хамас“, че това е начинът - с кланета, убийства и издевателства над невинни. И излиза, че голяма част от Европа, страдаща от подобни джихадистки прийоми, доброволно подчинява политиката си на същите.

Утопия е да се вярва, че каквито и да е отстъпки ще променят мирогледа на „Хамас“, както и на всички други терористични групировки, клетки и отделни единици. Война, основана на идеология, не се влияе положително от компромиси. Фанатици, легитимиращи съществуването си чрез кръв, не могат да бъдат спрени с добро. И ако това е единственото „решение“, до което са стигнали скопените европейски лидери, ислямизацията в Близкия Изток, а също и в Европа, ще придобива все по-застрашителни размери.

Автор: Виктория Георгиева

trud.bg