Призраците на Виетнам и Афганистан надвисват над Америка

Призраците на Виетнам и Афганистан надвисват над Америка.

 След месец война, контролът на Иран над Ормузкия проток само се е увеличил, съобщава Bloomberg. Почти всички кораби, които преминават през него, сега го правят по одобрени от Иран маршрути.

 Иран приема закон за пътни такси, който ще изисква от всеки плавателен съд, желаещ да премине през района, да предостави подробна информация и да плати такса няколко милиона.

Тръмп е готов да сложи край на войната с Иран, без да отваря Ормузкия проток. Президентът на САЩ Доналд Тръмп е готов да сложи край на войната с Иран, без да търси незабавно отваряне на Ормузкия проток,пише The Wall Street Journal.       

 И да остави на "многострадална" Европа,която не е особено единна и тази задача: Испания затвори небето си за самолети, участващи в операцията в Иран, заяви министърът на отбраната Маргарита Роблес,предаде Ройтерс.

 Според Bild,пък Тръмп се опитвал да прехвърли трудната задача за преговори с Иран на вицепрезидента Джей Ди Ванс. „Американският президент знае, че сделка с иранското правителство в момента е невъзможна и затова оставя тази неблагодарна задача на Ванс“, се казва в статията.

Въпреки последните две "спекулации" Тръмп е в цайтнот и времето му изтича.

Той има право да изпраща войски в чужбина, без да обявява война и незабавно иска одобрение от Конгреса. Ако Конгресът не обяви война или не разреши употребата на въоръжена сила, президентът трябва да прекрати употребата на въоръжените сили на САЩ в рамките на 60 календарни дни от представянето на доклада.

Половината от срока изтече. „Успехите“ на администрацията и американските военни са очевидни: Ормузкият проток е блокиран, горят танкери, чиито капитани са вярвали, че думите на Иран са празни думи, старият и политически благоразумен Хаменей е заменен от млад Хаменей, чието цялото семейство освен това е избито от американците и който със сигурност няма да дойде да пълзи на колене, за да моли САЩ за прошка,пише Военен преглед.

Тръмп има още 30 дни,за да направи нещо.

Вече чухме за денят „Д“– 6 април- началото на десанта на американските сухопътни сили и морската пехота на иранските острови и „на няколко други доста неочаквани места“. Тръмп продължава да печели фантастични суми от курсовете на борсите, а ако това изисква да пусне няколко хиляди морски пехотинци и артилеристи в горещия пясък на иранските плажове... 

 Бързо начало – това беше американско. Но оттеглянето – това очевидно не е техен стил, като се има предвид последните два пъти. Сайгон и Кабул не бяха за пример.

На думи всички ирански ракети бяха „унищожени“ за трети път, но американското командване трябваше да изтегли абсолютно всички големи и високо-технологични командни пунктове от Близкия изток. А,Комисия в иранския парламент одобри проектозакон за въвеждане на транзитни такси за преминаване на кораби през стратегическия Ормузки проток, съобщиха ирански държавни медии, цитирани от Франс прес.

Всички служби, отговорни за бързия поток от информация от Кувейт, Саудитска Арабия, Катар и други страни,след иранските ракети, бяха набързо изтеглени и сега контролният център се намира... във военновъздушната база Рамщайн в Германия! 

Това са само пет хиляди километра по права линия, а дори в ерата на сателитните съзвездия и високоскоростния интернет... все пак е много!  

 В началото Пентагонът използваше хотели в Близкия изток за тези цели, предвид факта, че иранците не нанасят удари по цивилни цели. Докато The New York Times съобщи в една статия: „Американските войски се крият в цивилни офис сгради и хотели, защото това им помага да избегнат удари и да останат близо до настоящата фронтова линия, за да поддържат оперативен контрол.“ 

Иранското разузнаване веднага чу това и последваха няколко удара. Разбира се, тези загуби никога няма да бъдат публично оповестени в официални американски източници, но има съобщения, че са били доста значителни. 

След това последва прибързано преместване, много подобно на полета в афганистански стил до Рамщайн,четем във Военен преглед.

А контролът върху разузнавателните дронове беше прехвърлен в Лариса, Гърция. Също така, на практика, близо до театъра на военните действия.

Датата на десанта,изтече от демократичните среди и медии. Както винаги, могат да се добавят няколко дни заради прогнозата,времето и организацията. Дотогава 5000 морски пехотинци и 15 000 парашутисти, плюс поддържащи и придадени части, ще бъдат готови за десанта-вероятно въздушен и морски.

Има и течове от източници, неприятелски настроени към Тръмп, че островите Харг и Кешм са второстепенни цели или дори фалшиви. Основният удар ще падне върху иранската сушата в района на залива Чабахар,разположен в Оманския залив. Там е единственото иранско пристанище извън Персийския залив с директен достъп до Индийския океан.. Това е слабо населен район, а населението на белуджите е по-скоро проамериканско,пише Роман Скоморохов.

 Това място за морски десант е по-логично и за мен,защото не си представям,как американските десантни кораби,могат да влязат или дори приближат блокирания Ормузки проток. 

  Белуджите отдавна се стремят към автономия, както в рамките на Пакистан и Афганистан, където живеят в голям брой, така и в Иран. Фактът обаче, че белуджите са сунити, докато по-голямата част от населението на Иран е шиитско, представлява значителен проблем и за двете страни.

Ситуацията е странна: самолетоносачите и корабите, които би трябвало да подкрепят десанта,(трябваше да бягат,както призна Президентът б.а.), ще бъдат принудени да се приближат до бреговете, където се намират тези „унищожени“ ракетни установки. И ще трябва да го направят- бойният радиус на F/A-18 го диктува. Без въздушна мощ, която да превърне фронтовите линии в бъркотия, нито един американски войник няма да помръдне. А дори и да го направи, в ефира ще има крещящ спор за подкрепления

 Освен това Техеран, има практически неизчерпаем запас от ирански войници. САЩ никога не биха могли да разположат толкова части срещу Корпуса на гвардейците на ислямската революция, колкото Иран може да събере.

 И без значение колко умели са морските пехотинци и парашутистите, те не могат да играят един срещу двеста. Афганистан доказа това. И предвид гнева на иранците...

Има доста скептицизъм, по очевидни причини. Сухопътна операция срещу Иран може да се превърне не просто във втори Виетнам за САЩ, а в пълен крах на мита за „първата армия в света“.

Призраците на Виетнам и Афганистан се издигат с пълна сила и американските войници, изпратени да ги посрещнат, биха могли да се върнат у дома като колегите си, които „възстановиха реда“ в тези страни.

 Йордан Халачев