ПРОБЛЕМИТЕ В ПЛОВДИВСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

По повод изгонването на членове на Възраждане от пловдивската организация, оглавявана от таксиметровия шофьор/депутат Емил Янков, и публикациите на някои от напусналите, ще ви припомня следното:

- Миналата година напуснах партията, след като се убедих в това, което вие сега откривате. Един от проблемите, които изложих, беше кадровата политика. И думите на Костадинов, че му трябват ВЕРНИ, А НЕ УМНИ! Партийната политика в това отношение се прилага много строго. Въпроси не са позволени. Собствено мнение не е позволено, или ако се чуе и противоречи на това на лидера, човекът отива в черен списък. Нали разбирате, че само при подобна селекция минава номера, че не са подкрепили с отказа си да участват в гласуването, Делян Пеевски? Както и гласуваните анекси за закупуване на нови американски самолети и промените в Закона за отбраната и въоръжените сили, които позволяват изпращането на български войници в Украйна.

- Кадровата политика е строга - отпред са верните, които постоянно възхваляват лидера и заявяват, че той е непогрешим и последна инстанция за истината. Всеки въпрос или съмнение води до отпадане от листи, партийни рестрикции и нападки.

- Доносничеството във Възраждане е също толкова развито, както и в Демократична България. С лек селяндурски привкус и доста по-организирано. Има хора, които отговарят за троловете и всеки, който си позволи да каже нещо срещу партията или лидера, е подлаган на тролски терор, обиждан вулгарно и осмиван. Това е причината толкова малко хора да се осмеляват да кажат какво се случва зад патриотичното лице на партията, а тихо напускат и ги заменят верни и тъпи, които да не задават въпроси и да изпълняват заповеди.

- КК предпочита верни, а не умни, най-вече хора, които са от обслужващата сфера. Защото едно е аз като адвокат да се върна в съдебната зала и кантората, друго е таксиметровия шофьор от депутат да се върне пак в таксито. Или аниматорката в детски център - отново да е леличка. Или продавачката-депутат - на Женския пазар. Нали разбирате, че тези хора ще са готови на всичко, само и само да не се върнат там, откъдето са тръгнали?

Мъжът ми беше избран за заместник-председател на организацията. Когато напуснах, никой дори не го покани на събрание, дори не знам дали са го махнали от поста и как се е случило. Аз, заради организацията, защитих Емил Янков за липсата на отчетност за членския внос и други дарения и предложих да вървим напред, като тепърва се създаде касова книга и се дават платежни документи. Защитих го, а този шофьор ми се изплю в лицето.

Големият ми грях към пловдивската организация беше, че не се намесих решително, когато видях какво се случва. Костадинов беше уведомен за недоволството срещу Янков и Георгиев и това, че липсва касова отчетност и не се знае къде отива членския внос, както и това, че се гонят хора по еднолично решение на председателя. Цончо също беше уведомен, Дренчев също. Всички бяха единодушни, че недоволните от верните пудели на Костадинов, трябва да бъдат изхвърлени, по-скоро да бъдат принудени сами да напуснат. Много хора тогава писаха на лични или се видяха с Костадинов и Дренчев. Докато те им обещаваха да решат проблемите и се правиха на учудени, на мен и на Ангел Георгиев беше разпоредено да се разправим с тях и да ги накараме да напуснат организацията, без да могат да поставят въпросите къде отиват парите от членския внос и как се редят листите. Костадинов показваше личните съобщения и с Цончо се подиграваха на хората. Тогава ми беше поставен ултиматум или да го направя, или да напускам и аз. Направих го, за което съжалявам. Още тогава трябваше да напусна и да ви обясня какво се случва.

Когато напуснах, ясно обясних защо. Поисках да говоря пред местната организация в Пловдив и да кажа на хората защо и как се е случило. Таксиметровия шофьор ми отказа. НИКОЙ, повтарям - НИКОЙ ОТ ВАС НЕ МЕ ЗАЩИТИ и не поиска да бъда изслушана. Никой не мъцна от вас дали посочените от мен проблеми съществуват и в пловдивската организация. Секретарят на организацията в Пловдив - Весела, която аз предложих за този пост при разговорите с ръководството, защото прецених, че е умна и свястна жена, след като напуснах, си обръщаше главата на другата страна, когато ме видеше на Главната. Хора, на които вярвах, като Христо, и на които съм казвала какво се случва в София, замълчаха като ....когато напуснах и не посмяха дори да ми се обадят да попитат какво се случва. Сега те са изхвърлени като неудобни. Е, сливи ли имахте в устата тогава, когато ви казах истината?

Ще завърша с това, че изпитвам само съжаление и разочарование. Защото всички ние влязохме в тази партия заради идеите и си тръгнахме заради ръководството. Защото видяхме, че зад идеите стоят болни лични амбиции и прости хора, които изгониха умните и оставиха верните.

Бог да пази България, ако разчита на тези спасители!

Много още неща има, които не съм споделяла за времето, прекарано във Възраждане. Все се надявам, че има достатъчно свестни и мислещи там, които да се опитат да променят нещата. Но ако това не се случи, провалът на патриотичната идея ще бъде пълен.

Елена Гунчева-Гривова