ПРОЕКТЪТ на "Закон за безопасност на атракционните услуги с потенциален риск" е поредна имитация на дейност.
По неизвестни причини за атракциони са предвидени само неща, които се случват по Черноморието. Продължава да е неизвестно, че съществуват още куп разнообразни занимания с висока степен на риск, разпръснати из цялата страна и те всички се нуждаят от правила за безопасност, подчинени на сертификати и стандарти, където е приложимо.
И забележете: говори се за забрани, за правила кой може да управлява джетове, лодки, но не е ясно кой точно следи за директната безопасност, а тя е в проверка на въжета, катарами, брой осигурителни системи и куп подробности, които не може да бъдат обхванати нито в закон, нито дори в наредба.
Ето изречение от проекта: "Допълнително ще се изисква договор с акредитиран орган за контрол". Сериозно! И кой е установеният орган за контрол на конните бази? Кой орган гарантира, че всеки ездач се качва на кон само с каска и изключения не са допустими? А органът за контрол на рафтинга?
За какво още НИКОЙ не говори:
ЗАСТРАХОВКИТЕ!
Застраховката "Професионална отговорност" няма общо със застраховката за всеки човек чрез билета му в обществения транспорт.
Никой не казва на българите, че за да им платят за преживените страдания в резултат на любителско рисково занимание - травма при падане от кон, счупен крак при неуспешно приземяване с летящо средство, нараняване при рафтинг, падане при скално катерене, всеки е ДЛЪЖЕН САМ да си направи застраховка за тази дейност.
Нито един туроператор никога не продава на клиентите нещо повече от сигурни земни занимания.
Когато пътувате с туристическа застраховка в чужбина и на място се вдъхновите за зип лайн, например, или за полет с балон, здравната застраховка не включва покритие на травма в резултат от тези занимания.
Ако сте някъде в чужбина за десет дни и само в един от тях се посветите на екстремно преживяване и пострадате, ако не става дума за стандартно лечение, а се налага по-сериозна лекарска грижа, най-вероятно застрахователят ще откаже да плати. За да сте "покрити", трябва да направите рискова застраховка, която обаче не може да е само за един ден, а за цялото пътуване. И ако здравната застраховка с покритие от 30 хиляди евро струва около 30 лева, когато включите риск, тя е вече 70 лева. Повечето хора обаче се застраховат за 10 хиляди евро и дори не могат да си представят в какво финансово приключение може да се окажат.
На практика, където и да отидете във ваканция, ако планирате дори едно рисково занимание, направете отделна застраховка, която да покрие и последваща нетрудоспособност и това е валидно и за българите в България. Иначе всичко е за лична сметка.
Не на последно място: новата идея за закон не предвижда отговорност да бъде прехвърлена на професионалните организации, асоциации и федерации, които да поставят техническите изисквания за безопасност.
Предвижда се уведомителен режим към Министерство на туризма за започване на някаква рискова дейност, но остава загадка кой ще да е "акредитиран орган за контрол", след като онези, които са професионално ангажирани не са вече призовани да вършат тази дейност. И нищо не пречи дейностите в които МС не се е вторачило, да продължат да вършат бизнеса си в сивия сектор.
Затова когато мислите за туризъм, мислете за застраховки - дори заради удоволствието да ви прегледат за 500 лева на плажа и да не платите нито стотинка за това. ;)
Лияна Панденлиева
