Усещам се, че през лятото чета като хищник - лакомо, алчно, нетърпеливо, поглъщам книги, епохи, пътища и безпътици, пристанища и коловози, болки и смях, цялата история на света в цялото му невменяемо сърцебиене, за да осъзная колко малко време имаме в истерично препускащото съвременно блудство за важните неща - за близките си, за тишината на залеза, за хубавите книги и хубавите хора, за вечерите, в които не си обезсилен от умората на деня и са дълги като спомен за сладоледа от детството...
Проказата на съвременния свят е в това, че ни краде времето за живеене...
Лидия Делирадева
