ПРОПАГАНДАТА НАПРАВИ ТАКА, ЧЕ ДНЕС МИЛИОНИ ПО-ЛЕСНО БИХА ПОВЯРВАЛИ В КРАЯ НА СВЕТА, НО НЕ И В КРАЯ НА НЕОЛИБЕРАЛНИЯ КАПИТАЛИЗЪМ…
Те не са виновни. Виновно е дългогодишното зловещо промиване на мозъци. Именно то ги накара да вярват сляпо в абсолютната безалтернативност на неолибералния капитализъм, тоест - в края на историята.
Много е изгодно на неолибералните пропагандисти масата да вярва в този техен главен наратив. Франсис Фукуяма - авторът, писал първи за това, че неолибералния глобален капитализъм е венец на човешкото развитие и от него няма накъде повече да прогресира човечеството, отдавна се отрече от твърденията си.
Обаче, пропагандата си продължава със страшна сила. Съчетана с нарочния спад в образованието и налагането на клипово мислене, тя наистина постигна зашеметяващи резултати, особено в общества като българското.
Затова днес виждаме голяма част, особено от младите българи в големите градове, които не могат да възприемат нищо извън неолибералната рамка. Всичко друго за тях е гаден комунизъм, някакъв вид тероризъм или, в последните няколко години - путинизъм…
Те сляпо вярват, че всеки може да стане милионер, защото така им втълпява пропагандата, при все и действителността ежедневно да им показва, че това внушение е фейк.
Те отъждествяват неолиберализма със западната цивилизация, с Европа, която за тях е по-по-най и никой и никак не може да ги убеди в обратното, при все, че самата западна цивилизация върви бързо надолу и това се вижда от много умни хора в самата тази западна цивилизация.
Няма как да им обясниш, че Западът не винаги е бил това, което е днес, че невинаги парите са били единствена ценност и уважението към хората се е базирало само на това кой колко пари има..
Няма как да им обясниш, че Европа до края на 80-те години на ХХ век живееше в социализъм, макар и не толкова радикален като болшевизма. Те днес не правят разлика. Дори бащите и дядовците им вече са забравили или пропагандата е изтрила от съзнанията им, че в 1990 у нас викахме “45 години стигат.." не защото искахме днешния неолиберален строй, представляващ нов феодализъм и диктатура на най-богатите над народите, а защото искахме и у нас онзи европейски социализъм - държавата на всеобщото благоденствие, с огромната и средна класа, с достоен живот за 70-80 % от хората, с малки разлики в доходите…
Няма как да им обясниш, че тогава имаше истинска свобода и демокрация и че сега това са пълни фалшификати, използвани от олигархията, за да ги държи в подчинение.
Няма как да им обясниш, че не толкова отдавна уважението към хората беше заради ума, способностите или добротата им, а не заради парите им. Тогава уважавани бяха учени, писатели, художници, артисти, а не като днес - само богаташи.
Няма как да обясниш, че тогава и на изток и на запад имаше огромни социални права за всички - напълно безплатно здравеопазване, образование, помощи за бедни и социално слаби, общински и държавни жилища и т.н.
И на запад също имаше значителна държавна собственост върху средствата за производство. Държавата контролираше всичко и не допускаше нито голяма бедност, нито прекомерно богатство.
Няма как да им обясниш всичко това, нито да им втълпиш, че тогава, а не сега беше истинския връх на развитие на запада.
Днес неолибералният медиен терор не позволява тези неща да се помнят, нито да се говорят, точно както е сложил голям черен печат върху истините за постиженията на България през социализма. Индоктринацията на неолиберализъм е максимална.
Затова и вече милиони биха били по-склонни да по-лесно и безболезнено да повярват в края на света, отколкото в края на този неолиберален капитализъм.
Истината, обаче е, че историята е процес, наподобяващ електрокардиограма. Тя никога не спира, защото спирането означава смърт. Неолиберализмът и той ще си замине. Няма нищо вечно. Дори вече текат процесите по неговото унищожение, коват се гвоздеи в ковчега му. Проблемът е в това, че много ще приемат болезнено неговата смърт. Те дотолкова са промити, че няма да повярват дълго, точно както много не вярваха в падането на комунизма.
Тъжна работа. Особено у нас е много тъжно. Дори се страхувам, че ще се лее кръв.
Бог да е с нас.
Надявам се, че повече ме разбират правилно.
Иван Спирдонов
ЕВРОЦЕНИТЕЛ
1 week before
Обичливите човеци Социализмът роди обичливи човеци – хора, обичащи да се трудят, да творят, да мечтаят, да бъдат възпитани и културни, да обичат и семейство и ближния си, и колектива, и Родината – както обичат и себе си. Да обичат словото и духовното, за да са материално богати в новото. Демократичният капитализъм превърна обичливите човеци в доволно-нахранени добитъци – добитъци, обичащи търбусите и червата си, обичащи пара́та, вилата, колата и на най-ближния – жената. Обичащи „Ергенът“, обичащи Биг Брадъри, „Сделка или не“ и хоръри с порно кадъри. Обичащи на работата лекото, да спинкат сладко и се множат на мекото. И така –обичта им се превърна в стока, а душите им – в покупко-продажба без край. Копнеят и мечтаят – само да пазаруват, И си вярват, че са сити и богати, защото си живуркат, за да консумират. И преживяват само като си… преживят. И това им е обичта! Наричат я гордо, безценно: Свобода. Демокрация. Евроатлантически ценности.
Коментирай