Ремори в ефир

Ремори в ефир

В природата има едни риби – наричат се ремори – риби прилепало. Те са безопасни и се хранят с остатъците от храната на акулите. Плуват заедно с тях и дори имат приспособления да се закачат по наедрелите им търбуси.

Това е кратката моментна снимка на… съвременната журналистика.

Ремората усети ли, че старата акула вече не е фактор, започва процедурата по отцепването. Това не е въпрос на преценка, а на рефлекс. Прилепалото си придава учудено безопасен вид и с танцувални движения започва да обикаля новите силни на деня.

Обаче процесът по прехвърлянето от един хищник на друг е истинско изкуство. Нарича се „редакторска политика“, но всъщност е чиста биология. Ремората не изпитна лоялност – тя изпитва глад. Дори не глад, а страх да не изпита глад. За нея няма значение дали коремът, за който се е залепила, е ляв, десен или либерално-прогресивен. Той трябва да е устойчив. За да притежава място върху този корем, тя е готова на всичко. Защото този чужд корем реално е целият нейни живот.

Нашите родни ремори проявяват уникален рефлекс: те усещат политическата смърт още преди самата акула да е разбрала, че е станала на консерва. И тогава започва голямото прегрупиране.

Разбира се, то е бавно и внимателно, защото ремората знае, че в процеса по смяна на господаря е най-уязвима. Закачи ли се за грешния корем, нищо добро не я чака.

В медийния аквариум водата отдавна е мътна, но за реморите това е доказано добра среда. Пречиствателна станция в този хабитат не е необходима. В чиста вода се вижда всичко – и белезите от веригите, и срамните петна по биографиите. А в мътната... в мътната просто плуваш до най-голямата челюст и се надяваш следващият транш от бюджета да падне точно пред твоята муцуна. И той пада. Къде ще ходи?

Независимо от ротацията при акулите, прилепалата се оказва, че са винаги същите. Само дето последният жизнен цикъл ги е направил толкова много, че вече не виждаме акулата от тях.

Виждаме само една голяма, лепкава маса от медиен обслужващ персонал, който ни убеждава, че вкусът на остатъците всъщност е вкусът на свободата.

Докато тази хранителна верига не бъде унищожена, забравете за обективност, свобода и доверие.

Толкоз за дълбоководната биология в нашите медийни ширини.

Емил Йотовски

За "Факти"