Репликата от прехода, която разобличава днешните „десни“

В тези дни, когато бивши агенти на ДС и деца на комунистическата върхушка се маскират като десни - ППДБ, си спомням началото на деветдесетте, когато наистина имаше умни политици и в десницата, и в левицата.

Един от тях беше Илко Ескенази. Един от забележителните, които наистина бяха достойни парламентаристи. Мога да изброя и много мерзавци от двете страни на политическото махало. Но една реплика на Илко Ескенази е много актуална и днес. Винаги е била актуална. Не искам да прескачам към собствената си персона, просто аз бях повод за тази реплика.

Тогава бях главен секретар на МВР 1991 - 1992 г. 

Имаше една Ани Крулева - шеф на националната следствена служба. Тя после издигна Бойко Рашков.

Та тази жена тогава направи същото, което един гном по-късно дублира - веднъж анонимно, докато бях извън България, като го пусна в кутиите на депутатите, втори път се подписа под един лъжлив доклад със същото съдържание.Първият път го приписа на Мултигруп. 

Ани Крулева тогава от трибуната на Парламента изрече същите лъжи. Преди Атанасов.

Тогава Илко Ескенази стана и каза: "Една маймуна, колкото по-високо се качва, толкова повече се вижда червеният ѝ задник".

Запомнете го ППДБ, защото вашите червени задници се виждат отдавна и надалече.

P.S. За да довърша мърлячите на прехода, има и още една история, все на тази тема. В таблоида "24 Часа", излезе на две страници статия "Синият генерал вършил далавери май". Тогава се появи стилът "май" в журналистиката. Беше подписана от Валери Найденов, който после ми призна кой е автора. Пасквилът беше написан от Иван Чобанов, един от моите подчинени секретари в МВР. Под диктовката на ген. Стоян Андреев, който беше съветник на президента Желев.

Абсолютно същото съдържание като докладите на Атанасов и лъжите на Ани Крулева.

Чобанов после ми призна, че въпросният Андреев бил му дал пасквила с думите: "този повече не трябва да го допускаме до властта". Да припомня, че това е 1992 - 1993 г. Царството на мутрите. И екземпляр от тази тиня го бяха хвърлили в двора на родителите ми в Радомир. За тях това беше съкрушителен удар. Аз вече бях обръгнал на лъжите в политиката, но тези хора, светла им памет, буквално се поболяха. Това няма да го видите в нито един учебник по съвременна история. Съвременната история нищо няма да ви разкрие за най-мръсните номера на прехода, извършени от "съмишленици". За нещастника Валери Найденов не ми се пише. Той още се мисли за журналист.

Богомил Бонев