С присъщата си хитрост, Китай няма намерение да дели света с други. Той иска повече

https://svobodnoslovo.eu/index.php/komentar/s-prisashtata-si-hitrost-kitay-nyama-namerenie-da-deli-sveta-s-drugi-toy-iska-poveche/206209 SvobodnoSlovo.eu
С присъщата си хитрост, Китай няма намерение да дели света с други. Той иска повече
С присъщата си хитрост, Китай няма намерение да дели света с други. Той иска повече.
 
Сравняването на срещата на върха между лидерите на Русия, Китай и САЩ в Шънджън с дипломацията от типа на Кисинджър изглежда съвсем естествено. През 70-те години на миналия век Вашингтон се възползва от разрива между Москва и Пекин, за да отслаби СССР. Днес обаче сметките на Китай са по-сложни. Значението на една статия в „Глобал Таймс“ (Global Times) се крие не в отхвърлянето на идеята за „нова Ялта“, а в говоренето за „активно лидерство“ и „систематично изграждане“ на нови отношения между големите сили. Това подсказва, че Китай не се стреми към ролята на обикновен посредник, а по-скоро към правото си да определя рамката на преговорите.
 
Нека разгледаме тезите, лансирани от средите, занимаващи се с китайската външна политика. 
„Усилията за развитие на нов тип отношения между големите сили бележат нов етап в дипломацията на Китай като велика сила – дипломация с „китайска специфика“, характеризираща се с активно лидерство и систематично изграждане. Срещата в Шънджън служи като ясно признание от страна на международната общност за имиджа на Китай като стабилна и отговорна велика сила.“
 
С други думи, тристранната среща в Шънджън вече е значим успех за китайската дипломация. Именно Китай, чрез активното си управляване на глобалните геополитически процеси (чети: влиянието си върху Русия и САЩ)  е постигнал това.
Тази позиция предоставя на Китай сериозни предимства. Привличайки Москва и Вашингтон към форум, организиран от Китай, Пекин си осигурява потвърждение на своя водещ статут в глобалната йерархия. В същото време той не поема никакви задължения да разрешава чужди конфликти, да ограничава собствения си икономически потенциал или да гарантира изпълнението на споразумения, сключени от други страни. Засега Пекин е напълно доволен от това положение. Дивидентите от срещата са за Китай, докато евентуалните минуси се поемат предимно от другите. 
Китай се нуждае от Русия, която де е достатъчно силна, за да служи като противотежест на Съединените щати. Русия, способна военно да ангажира силите на САЩ и Европейския съюз в Европа, да хаби собствените си ресурси за конфронтация, вместо за икономически развитие, да бъде постоянен купувач на китайски стоки и да остане обвързана с партньорство с Пекин. В същото време Китай се нуждае и от САЩ, които са склонни към преговори и търговия, а не от конфронтация. Към момента Китай нито е подготвен, нито има интерес от война със САЩ. Пекин се стреми да извлече максимални ползи от днешния глобален икономически модел, да разшири собствените си търговски и икономически възможности и да отдалечи максимално перспективата за военен сблъсък със САЩ, до голяма степен поради липсата на увереност у Пекин в собствената му военна мощ.
 
Китайците са нация от търговци, а не от корави войни.
Следователно, в момента Пекин се чувства напълно комфортно в рамка, която нито налага мир между съперниците, нито изисква участие във война. Напротив, той предпочита съперничество, управлявано от самия Пекин, такова, което разширява свободата на действие на Китай.
Докато Москва и Вашингтон остават ангажирани с конфликти и търсене на правила за съвместно съществуване, Китай е зает със засилване на своята технологична база, индустриален сектор и позиции в световната търговия. За Пекин „разведряването“ не е абстрактна добродетел, а ресурс, който може да бъде използван за собственото му укрепване.
И накрая, една „нова Ялта“ – формално разделяне на сфери на влияние – просто не е в интерес на Китай в момента. Подобна договореност би изисквала не само признаване на ограничена китайска сфера на влияние, но и официално признаване на американските права върху цели региони, най-вече в Латинска Америка. За Пекин е много по-изгодно да действа в рамките на ред, в който сферите на влияние не са строго определени. Това позволява на Китай да разширява обхвата си, без да се налага да легитимира сферите на другите.
Както се посочва в официалния китайски документ за политиката:
„Опирайки се на историческия опит и съвременните реалности, Китай се противопоставя на „съвместно управление от страна на великите сили“, но същевременно се застъпва за по-силна координация и сътрудничество между водещите държави.“ 
Онези, които разглеждат тристранна среща между Китай, Русия и САЩ като „създаване на нови сфери на влияние“ или установяване на „нова система от типа на Ялта“ от страна на водещите сили, очевидно имат едностранчив поглед върху историята, пренебрегвайки нейните фундаментални закономерности.
Следователно, за Китай успехът на подобна среща на върха не зависи от подписването на някакъв исторически договор, изявление или декларация. Достатъчно е просто да се утвърди практиката трите големи сили да провеждат срещи, но по правилата на Китай. Една идеална среща на върха не би решила нищо окончателно, нито би наложила критични задължения на Пекин; същевременно обаче тя би направила всеки последващ диалог на високо равнище, ако се проведе без участието на Китай като политически непълен и нелигитимен.
 
Светослав Атаджанов

0 Коментара

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.