СЕГА Е ВРЕМЕ ДА СИ КАЖЕМ

Преди небето да падне и да ни счупи главите, се отваря един малък прозорец от време. Имаме няколко месеца – пет-шест, не знам – може би година, имаме малко време, преди водовъртежът да ни блъсне в бреговете и стените си. Имаме още един шанс – може би последен шанс, да бъдем за малко такива, каквито ни се е искало да бъдем. Ако сме искали това, естествено. 
Светът е пощурял. Господарите на света са ухапани от змиите на бесовете си и съскат, и се въртят, и хапят де когото видят, и искат да ни затрият. 
Представете си, че земята е една черга. Бабината черга на всички хора. Представете си, че тази черга е тъкана от началото на вековете до ден днешен и сега всеки, който е силен, я дърпа към себе си – дърпа, къса и разнищва, и оставя останалите хора голи и смазани на студа.
Общата ни черга земя е разкъсана и нашите крака, и нашите глави са на студено и мразовито място. Оказа се, че приказките за ред и справедливост, за добруване, за хуманност са скъсана парцалива черга. Кой ще изтъче новата, не знам. 

Преди чергата съвсем да стане на парцали и дреб, нека и ние да си кажем думата.   
Работата не е толкова сложна. Мислите си например, че не ви се ще и ви е противно да гледате Филип Димитров на първия ред на премиера на стихосбирка на Владимир Левчев. Кажете го, не мигайте на парцали. Не се чудете защо националната телевизия показва премиера на Владимир Левчев с главен гост Филип Димитров. Не се чудете, защото телевизията е създадена за това показване. Но кажете, че Владимир Левчев е измислен поет и кажете, че Филип Димитров е графоман – и в политиката, и в литературата. Кажете го и ще видите, че ще ви олекне.
В тия дни и месеци на ошашавяне на света, на хаос и паника си отпуснете душите и кажете каквото мислите.
Ако кметовете ви са идиоти и крадци – кажете, че са такива, ако са добри и свестни хора, ги похвалете. Похвалете ги и като ги видите, им го кажете лично. 

Кажете си бе, хора – кажете си, че не вървим на добре. Кажете, че живеете зле, че трийсет и пет години се сриваме надолу и разкажете за всичко, което са видели очите ви. 
Кажете на комуниста милионер, че ви е срам от него. 
Кажете, че ви е омръзнало да ви говорят против социализма, а те да си правят личен комунизъм.
Напишете писмо на Министъра на образованието и му кажете какво правят с децата ви. Уведомете го кой им продава дрога, кажете му как им пишат оценки в училище. Съобщете му, че университетите в България са станали баба, дядо и внуче – че са семейни кланове.
Напишете писмо на Даниел Митов например и му кажете, че не става за вътрешен министър, както не ставаше и за външен министър. И му кажете, че само с излъчване на зубрач в живота не може.
Ако сега не кажем какво мислим, утре няма да можем да мислим нищо, защото ще ни пукнат черепите и ще ни избият зъбите. 
Кажете на вашите приятели, че партии няма – има улични банди.
Разкажете на комшийката си, че всеки партиен вожд се огражда или с по-глупави от него, или с крадци, по-големи от него. 

Като гледате телевизия, си мислете дали сте виждали по-голямо лигавене и по-голям инфантилизъм от на Георги Любенов например. Виждали ли сте по-излязла извън времето си водеща от Цветанка Ризова. 
Виждали ли сте по-голяма семейственост и клановост от на Зайчеви, Байчеви, Райчеви, Дойкови, Бойкови, Алгафарови, Светофарови, Кошлукови и Мошлукови? 
Спомнете си филма „Октопод“ – как го гледахме само и как треперехме да се раздава справедливост. Голяма справедливост се раздава – няма що. 
Кажете например на Плевнелиев, че циркът в София е изгорял и в тая връзка всички работни места в цирка са съкратени. 
Кажете на Янка Такева, че учителите заслужават нещо повече от мумията на Тутанкамон. 
Отръскайте се, както казваше майка ми. Отръскайте се от тъпите романи, от глупавите и снобски софийски премиери, от боричканията на импотентни в художествено отношение пигмалиони, които мислят, че са господари на вкусовете и живота. 

Кажете, че по-голяма срамотия от това, да наричаме съдилищата си съдищата си съдилища, прокуратурата – прокуратура, тотото – тото и живота си – живот, няма. Всичко в България е като Тото 5 от 35. 
И понеже трийсет и пет години демокрация не стигат, нека поне да ги докараме до четиридесет и една. Не е голям промеждутъкът, прозорецът не е голям – още няколко месеца и няма да можем да гъкнем.
Затова ако нещо не ви харесва, го казвайте. Не се самообвинявайте, ако усещате, че не горите от любов към Зеленски. Кажете си, ако обичате Русия. Кажете, ако обичате Турция, Канада и Америка. 
Аз например обичам Голяма Брестница и Гложене, обичам Ловеч и Велико Търново. От софийския си период обичам десетина години само. Обичам Буенос Айрос, където имам братовчеди. Обичам Ню Йорк и Барселона, където живеят някои от моите внуци. И улица „Елемаг“, където са другите ми внуци. 
И кажете, че не обичате кичовите тузарски къщи в Бояна, че ви се повдига – ако ви се повдига, от мутрите по Черноморието. И кажете, че ви става лошо, ако ви става лошо, от захаросани кукленски предавания за здравето и за туризма.

Признайте си, ако обичате Гала и Патрашкова и ако ги смятате за минало свършено време, също си признайте.
И най-главното – не вярвайте на София. Не вярвайте на Брюксел, на Париж и Лондон, на Ню Йорк, Пекин и Москва. Не им вярвайте, защото те не вярват на сълзи – на вашите сълзи.

Николай Милчев