Ако не беше трагично, щеше да е комично! Единствено по този начин може накратко да коментираме това, че германският външен министър Аналена Бербок, която беше на посещение в Дамаск, първо – не беше поздравена чрез ръкуване на летището в сирийската столица, второ – беше ретуширана на снимки, публикувани в социалните мрежи от медии, близки до новите управници на Сирия. Образът на Бербок беше толкова замъглен, че абсолютно никой няма как да предположи, че това е тя, ако не знае. Същата участ сполетя и двете преводачки, придружаващи министърката. Не е трудно да си направим изводите – пределно ясно е, че наследилите Асад, имат сериозни проблеми с жените, по-точно – с техните права. Всъщност нищо неочаквано.
Аналена посети Дамаск на 3 януари заедно с френския си колега Жан-Ноел Баро, като освен на летището, по-късно, лидерът на дошлите на власт в Дамаск въоръжени групировки Ахмед аш Шараа също не се ръкостиска с нея. Освен като огромно унижение – както лично за нея, така и за Германия, а още повече за всички жени, това пределно ясно показа, че декларираните (поне на думи) намерения и успокоения, които побързаха да отправят след вземането на властта от ислямистите западни медии и анализатори, са абсолютно неверни.
Самата Бербок, вместо категорично да декларира несъгласието си, също се „ретушира“ – на думи – като заяви, че и било ясно, че нямало да има ръкостискане, а видите ли, френският външен министър също не протегнал ръце. Но с него се ръкуваха, което Бербок отлично видя.
Мохамед ал-Джолани, който е новият сирийски лидер, съвсем доскоро беше едни от най-търсените терористи, за главата му беше обявена огромна награда от САЩ, и макар че вече гради нов имидж, е видно, че културата, порядките и религията си (доколкото Джолани винаги е изповядвал най-крайните форми на исляма) не можеш да смениш. Видно – и не иска. Опитите на думи да се дистанцира от от връзките си с Ал-Кайда, както и да смекчи действията на Хаят Тахрир аш Шам (за пръв път групировката се появява под името Джабхат ан-Нусра или Фронт Нусра, известна като сирийския клон на Ал Кайда), явно бяха кратки и крайно неискрени.
А и надали някой разумен човек е очаквал, че групировка, чиито членове са предимно салафити (радикално разклонение на сунитите) биха могли да се събудят като светски, макар и авторитарни управници. Надали можем да мислим и за чак толкова глупави световните лидери, които след свалянето на Асад, демонстрираха желание да работят с новия сирийски лидер. Това, че беше изваден моментално от някои списъци за издирвани, демонстрира по-скоро цинизма и лицемерието на всички тези властници, които години наред обвиняваха авторитарния, но светски Асад в какви ли не престъпления срещу народа му, на на секундата прегърната новите реалности, а именно, че начело на Сирия застава фундаменталист, терорист и ислямист.
Още повече, че една от отдавна обявените цели на Хаят Тахрир аш Шам беше създаването на държава в държавата Сирия, която да се управлява на принципа на Шериата (право, основано на исляма). Е, в момента, с настъпилите крайно неочаквани (макар и дългогодишно планирани и подготвяни от Турция предимно) промени в страната, амбициите на групировката, в частност – на Джолани, се осъществиха доста лесно и включително с подкрепата и одобрението на някои западни страни.
Колко обаче новите властимащи ще се опитат да се придържат към светския начин на живот, който макар и под управлението на авторитарен лидер като Башар Асад, съществуваше толкова години, е спорно. По-скоро, с оглед на някои скорошни назначения на ключови позиции в ръководството на държавата, отговорът е, че ислямизмът, ислямското право, определено ще вземат превес над сравнително модерния начин на живот, над толерантността – към различните малцинствени групи, която съществуваше доскоро в страната.
Тези дни дойде новината, че радикален ислямист от групировката на Джолани - Шади ал-Уаиси - е назначен за министър на правосъдието. Появиха се и клипове, в които се вижда как преди време той е чел присъди при екзекуции в Идлиб. И по-точно, присъди срещу две жени, обвинени в „разврат и проституция“ през 2015 г. и застреляни в главите за назидание. Всичко това – публично, на площада, пред хиляди негови и на Джолани радикални съратници.
Някои медии вече са се свързали с новото сирийско правителство, като анонимен високопоставен служител е потвърдил, че мъжът във видеоклиповете е Уайси, който по това време е бил съдия – с цялата условност на думата, която може да си представим в тази ситуация – в 21 век да четеш смъртни присъди срещу беззащитни жени, защото са изневерили (дори и това не е сигурно) на мъжете си. Представител на сирийското правителство е обяснил, че проблем нямало, защото: „Съдържанието на представеното ни видео документира прилагането на закона в конкретно време и място, където процедурите са извършени в съответствие с действащите по това време закони“.
Вероятността Уайси да бъде отстранен, както вече призовават мнозина сирийци, е почти нулева, съдейки и по лаконичното обяснение, дадено по-горе. Съвсем резонно възниква въпросът – ако това е новият министър на толкова ключов пост, по какъв ли начин и какво ли правосъдие ще раздава.
Както и отказът за ръкуване с жена, така и изборът на друг ислямист за министър, показва, че новите управляващи вероятно ще са всичко друго, но не и светски, не и прогресивни. Не по-малко позорно обаче е и мълчанието на немските медии, малцина от които в първите часове си позволиха да коментират срама, на който е била подложена Бербок при посещението си в Сирия. Последвалите отзиви – в голяма степен – бяха доста обрани, а на места обяснението, което явно целеше да оправдае историята с цензурираните снимки беше, че те били публикувани не от официалната сирийска новинарска агенция, а от близки до Джолани медии. Не по врат, а по шия!
Призивите към новите сирийски управници да демонстрират умереност са пълни алабализми, които биха били взети на сериозно само от някой идиот. По-точно, само някой пълен идиот би повярвал, че това ще се случи. И ако в последните десетилетия имаше редица сигнали за противници на режима на Асад, хвърлени в затворите без съд и присъда, в следващите години ще е чудо, ако не станем свидетели на публични екзекуции на оспорващи крайните ислямски порядки, които както по всичко личи – скоро ще се на почит в Сирия.
Предстоят интересни месеци, в които ще сме свидетели на неподозирани мащаби на демонстрация на крайно лицемерие от страна на неолибералния политически елит, властващ по света (предимно в Европа), на който му предстои да си затваря очите за всичко, на което ще бъдат подложени малцинствените групи в страната, жените, несъгласните с управлението на Джолани. И за разлика от Башар Асад, който наистина поддържаше успешно Сирия като мултикултурна страна, в която макар и с преобладаващо мюсюлманско население, християните живееха спокойно и имаха възможност да почитат религията и празниците си, новият ислямистки лидер още отсега дава ясни индикации, че няма да толерира светския начин на живот.
trud.bg
Петко
17 hours before
Като ние за Т.Ж.
Коментирай