Скандалът „Петрохан“ постави болезнения въпрос защо институциите не пазят децата

Темата „Петрохан“ само оголи нещо, което отдавна тлее под повърхността на държавата ни — и което всички удобно подминават.

Говоря за сексуалните посегателства срещу деца.

Проблем, за който се шепне, сякаш е неудобно да бъде назован. А всъщност е чудовищен.

Признавам си — не бях осъзнавала колко дълбоко е пропаднала системата ни. Но колкото повече излизат факти, толкова по-ясно става, че държавата не просто не се справя — тя изобщо не се опитва.

Наказателният кодекс е като реликва от миналия век: остарял, безсилен, неработещ.

Нито защитава, нито възпира.

Престъпленията се множат, а законът стои и гледа.

Необходима е цялостна, нова правна рамка, а не поредното „кръпване“.

Трябват:

нови квалифицирани състави;

реални механизми за превенция;

преглед на всички закони, свързани със защитата на децата;

и най-вече — политическа воля.

Защото каква държава сме, ако децата не ходят на училище, ако растат изолирани, ако са оставени без среда, без връстници, без шанс за нормално развитие?

Каква държава сме, ако това ни се струва „нормално“?

Не защитавам остарели учебни програми, но вярвам, че детето има нужда от общност.

Да го оставиш без връстници е все едно да му отрежеш крилете.

Това не е „алтернативно образование“. Това е лишаване от бъдеще.

Държавата има безусловно задължение да защитава децата до пълнолетие.

Точка.

Всичко друго е оправдание.

Преди време партия предложила регистър на извършителите на сексуални престъпления срещу деца.

Парламентът го отхвърлил.

И тук вече думите ми свършват.

Какви мотиви могат да стоят зад подобно решение?

Как е възможно защитата на извършителите да тежи повече от защитата на децата?

Единственото логично обяснение е, че сред вземащите решения има хора, които имат личен интерес това да не се случи.

И това е ужасяващо.

Идват избори.

Скоро ще ни заливат с обещания, клипове, лозунги.

Нека този път не им позволим да подминат темата.

Нека ги държим отговорни.

Защото защитата на децата не е „политически въпрос“.

Това е въпрос на морал, на бъдеще и на оцеляване като общество.

Златина Кралева