Не е хубаво да гърмят складове с оръжие. Опасно е. Могат да загинат хора, стават пожари. От гърменето на складове с оръжие можем да гръмнем всички.
Въпросът е защо гърмят складовете.
От мъка ли гърмят складовете, партизани ли нови са се явили, които ги палят – какво става?
Знам, че по време на антифашистката съпротива партизаните са горили складове за кожуси, предназначени за войниците на Хитлер, че са гърмели жп релси… Сега наричат тогавашните партизани терористи и мандраджии – нищо не правели, само обирали мандри със сирене и кашкавал.
Не мога да разбера толкова ли са били гладни и прости тия партизани, че да се излагат на смъртна опасност – да гинат само за да обират мандри с кашкавал?
Дядо ми Никола също е бил партизанин, а ние сме имали трийсетина овце и две крави. Едва ли е бил само за сирене и кашкавал неговият партизанлък. После дядо ми го убиват при Страцин през Втората световна война. Дали са го убили само защото е искал да открадне сиренето и кашкавала на немците?
Нямам представа как така и защо гърмят сега военните складове. Но някак си не ми е жал. Не виждам и народът да лее горчиви сълзи. Внимавайте какво ще напиша – не ми е жал за собствениците на военните складове, не ми е жал за барута, за снарядите и за патроните – жал ми е за това, че гинат хора по бойните полета, по безсмислените кървави бойни полета. Жал ми е , че складовете за барут стават все по-големи и по-високи и че се въоръжаваме до зъби, а не мислим, че който се въоръжава до зъби, все някога остава и без зъби, и без глава.
Нещо клокочи, нещо избива, много гной се е насъбрала, много омраза, много тъпчене и мачкане на душите ни, ако още имаме души.
Гърмят складове на фараоните на смъртта. Идея си нямам как може да си търговец на смърт и да прегръщаш вечер детето си, внучето си и да му говориш колко хубав е животът.
Мисля си и друго – така, както върви работата, накрая ще гръмне един много голям склад, наречен Похитената България, и никой няма да може да се спаси.
Като войник няколко пъти съм пазил складове за оръжие около Плевен. Една нощ чух стъпки на човек – бавни стъпки на човек. Подкосиха ми се краката и си свалих автомата.
Тогава видях таралежа. После разбрах, че таралежите вървят, както вървят хората – стъпките им се чуват като стъпки на хора.
Не вярвам тоя таралеж да е бил агент-провокатор и терорист – тогава той си беше един обикновен таралеж.
Сега вече май не става дума за таралежи, а за нещо друго, което напомня на бодлива тел.
До Уонко
1 week before
Дано пък ти си разбираш какво драскаш. Едно и също за всички публикувани материали. Иначе, за складовете, всичките да изгърмят дано, няма да ми дожалее. Само невинни жертви да няма. Казано е, който вади нож, от нож умира. Скоро от глад ще за измират възрастни хора в България, те тръгнали оръжие да произвеждат за чужди, вместо храна за своите.
Коментирай