Скопските клептомани ни откраднаха и фолклора

https://svobodnoslovo.eu/index.php/komentar/skopskite-kleptomani-ni-otkradnaha-i-folklora/206327 SvobodnoSlovo.eu
Скопските клептомани ни откраднаха и фолклора
Основният корпус песни са на крушевско-прилепски диалект, част от югозападните български говори.

“Сборник от македонски български народни песни” не бил български

Михаил Арнаудов нарича Наум Тахов “нашият Омир от Илинден”

В Скопие феноменална програма събира книжовното наследство на така наречената Северна Македония. Не в брошура или две, а в поредица от сто и тридесет тома. Вековни литератури като английската и руската дишат прахта от цървулите на комшиите. Те си стъкмиха азбуката едва през 1945 г.

Том трети е онасловен “Македонски народни умотворби” и пладнешки е ограбил българския фолклор. Македонизирано е събираческото дело на Стефан Веркович, Димитър и Константин Миладинови, Кузман Шапкарев, Антон Попстоилов и мнозина други.

“Народне песме македонски бугара”, “Български народни песни”, “Сборник от български народни умотворения” са заглавията на техните сборници. Навсякъде е маркирана националната принадлежност.

“Сборник от македонски български народни песни” също е плячкосан. Неговият съставител Наум Тахов е от древния народ на арумъните, потомци на романизирани траки. В старите хроники Таховците са книжовници и бунтовници.

Тах Андрей е химнописец от ХVI столетие. Ангел Тахов е спомоществовател на книги през Възраждането. През Балканската война в Македоно-одринското опълчение участват трима от фамилията - Александър, Насте и Щерю.

Наум е роден 1867 г. в Крушево. Като дете се разболява от очи и светлината в тях угасва завинаги. “Виждам с очите на душата си!”, уверявал обаче той. Унче, както го наричат, обикаля робска Македония с тояжка и кученце водач. Седем години събира народни песни.

През 1890 г. пристига в София и отсяда на улица “Странджа” 55. Тук решава да даде гласност на своя труд.

Наум Тахов с кучето водач.

“Аз не можех - разказва Наум Тахов, - ако и лишен от рождението си още от зрение, да не забележа капиталния интерес и важността, която представляват народните умотворения изобщо и поезията в особености за младата още и бедна българска филология. Българският език, както и всичко въобще у нас, се намира още в периода на своето сформирувание; богато надарен от природата с най-разкошни и оригинални диалекти, пъстри и разнообразни до учудване, той е далеч още от състоянието на обобщен български език, който еднакво да отразява, подобно на бистрата вода на един извор, в себе си разните до безконечност диалекти.”

Крушевско-прилепският диалект, на който е основният корпус песни, е част от югозападните български говори. Скопските клептомани извъртат този факт, както циганин калайджия върти калайдисвана чиния:

“Најголемиот дел од песните кои Наум Тахов-Унче ги собрал, ке бидат запишани и објавени на чист Крушевско-Прилепски дијалект...” Веднага в скоби пишман граматиците поясняват: “македонски јазик”.

“Сборник от македонски български народни песни” излиза през 1895 г., типографисан в столичната печатница на братя Попспиркови. Съдържа юнашки, любовни, хороводни, лазарски и самовилски песни. Има от епоса за Крали Марко, а накрая е поместен влашки фолклор и лични творби на Наум. Власи наричат арумъните, казват им и цинцари. “Преди всичко - отбелязва той - нека г-да читателите не изпущат изпредвид това важно обстоятелство, че скромният автор на настоящия сборник е по народност влах.”

Влах, но с българско самосъзнание. Такъв е и Питу Гули, главен войвода на Крушевската република по време на Илинденското въстание. Загива в неравен бой с турския аскер на 30 юли 1903 г. Заедно с други наши национални герои комшиите си го сложиха в химна:

Одново сега знамето се вее,
на Крушевската република!
Гоце Делчев, Питу Гули,
Даме Груев, Сандански!

В сборника на Наум Тахов има над 300 песни. “Една голяма част от песните (160) - сочи събирачът - аз съм записал само от една стара баба, именувана Дафа Цепенкова, родом из гр. Прилеп и живяла дълго време в родния ми град Крушово, дето и се помина в дълбока старост, на 103-годишна възраст. Тази прочута певица баба беше неизчерпаем източник на народни песни.”

Дафина или Дафа е леля на бележития фолклорист Марко Цепенков. Той също е ограбен в лъжовното мегаиздание. От него Наум взема десет песни. Друг източник е Георги Стойчев с тридесет и две. “Останалите съм слушал и записал от разни певци в гр. Крушово”, обяснява съставителят.

Наум Тахов е от ония, които свързват в едно творческа и житейска съдба. Неговата стряха на “Странджа” дава подслон на македонски революционери. Дъщеря му Евдокия е оставила спомен за Гоце Делчев:

“Чичо Гоце дойде привечер. Взеха кучето - то вървеше навсякъде с баща ми и мене. Където има момиче - за пищови не се говори. Ама не където са тате и Гоце. Аз исках да се върна, да играя с дружките си, но чичо Гоце свали сахатника си, той беше на верижка, и ми го сложи в джоба на жакета. “Слушай - вика - как чука. Вътре има кукувичка. Ще я поразходим кукувичката и пак ще идем у вас...”

По заръка на организацията Унче изпълнява куриерски задачи до Цариград, Битоля, Щип, Сяр и другаде. Носи пощата, зашита в гърба на сетрето си. Влиза в зандана Куршумли хан в Скопие, откъдето изнася писма на осъдени. Навити вътре в тояжката, издълбана нарочно за тази цел. Турците не го закачат, защото вярват, че слепецът е “божи човек”.

През 1913 г., връщайки се от такава мисия, Наум Тахов умира внезапно на Софийската гара. Проф. Михаил Арнаудов го нарича “нашият Омир от Илинден”.

Десетилетия “Сборник от македонски български народни песни” не дава мира на македонистите. Чудят се що да сторят с “българското” в заглавието. Най-сетне ябълката на Нютон ги удари по главата. Сайтът “Македонска нациjа” реши проблема със замаха на гения. Там четем:

“Во 1895 година во Софија, во печатницата на браката П. Спиркови, Наум го печати својот прочуен зборник со македонски народни песни, кој по упаство на бугарските коректори, ке биде насловен како “Македонски бугарски народни песни”.

На измисления им език “упаство” е упътване. Тоест коректорите са внушили на Наум Тахов да побългари македонското издание. Какви коректори по онова време? В сборника е приложен списък с 99 печатни грешки, поправени от приятели на незрящия.

От деветдесет и девет кладенеца вадят лъжи скопските клептомани. За това психическо разстройство няма лекарство!

Автор: Росен Тахов

trud.bg

1 Коментара

Уонко Нормалния

47 seconds before

Само марсианците не са се Гаврили с нас, но има време!

Коментирай

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.