През последните дни сме свидетели на демонстрации от страна на депутати, че „НЕ СЕ СТРАХУВАТ ОТ ПРОКУРАТУРАТА“. Този мотив е в основата на решението на Кирил Петков, а днес и Лена Бориславова да се откажат ДОБРОВОЛНО от имунитета си.
На пръв поглед, по точно, първосигнално, това изглежда положително. Но в действителност не е. Защо ли? Ами защото това е БЯГСТВО от обсъждане на искането на прокуратурата в парламента. Вярно, нашият парламент не блести с правна и интелектуална мисъл, но все пак едно обсъждане би дало възможност да се атакуват ПРЕД ОБЩЕСТВОТО, действията на прокуратурата, ако те не са правомерни, ако не са своевременни, ако са недоказани, ако са по силата на натиск, ако...са режисирани и т.н.
Политиците непрекъснато критикуват прокуратурата, полицията, действията на репресивните органи, защитавайки Уж правата на гражданите, но когато е налице ВЪЗМОЖНОСТ да се покаже това публично, с действия, с лично участие, а не само на брифинги, сякаш е по-добре бягството...
Та да си дойдем на думата. НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА МЕ УБЕДИ, ЧЕ ПЕТКОВ И БОРИСЛАВОВА не се страхуват от обвители и обвинение. На първо място, не се страхуват само глупаците, а те са депутати, т.е. би трябвало да не са глупаци. И на второ място, не се страхуват само онези, които не са имали допирна точка (дори теоритечно) с репресивната машина, особено ако наистина са невинни. Тогава смазването е жестоко.
Смятам, обаче, че в действителност, те много се страхуват. ТЕ СЕ СТРАХУВАТ ОТ ОБСЪЖДАНЕ НА ТЕХНИТЕ ДЕЙСТВИЯ В ПАРЛАМЕНТА.
ТОВА Е ПРИЧИНАТА да се откажат от имунитета си, защото само така темата за техните действия се превръща в „тиха дипломация“, всичко започва да се урежда тайно, бавно, някъде, на четири очи и ... някога приключва. Защо да допускат да ги дъфчат колегите им.
Много ми се иска депутатите утре да си припомнят какво е имутетът за Европейския парламент: „ПАРЛАМЕНТАРНИЯТ ИМУНИТЕТ НЕ Е ЛИЧНА ПРИВИЛЕГИЯ на отделния член на ЕП, а гаранция, че членовете на ЕП могат свободно да упражняват мандата си, без да бъдат подлагани на произволно политическо преследване. Като такъв той гарантира независимостта и почтеността на Парламента като цяло“
А за нашия парламент имунитетът за всеки депупат се гарантира с цел да им се осигури свобода и независимост при изпълнение на задачите им. Конституцията им създава съвкупност от права, с които ги поставя под режима на един особен статут и им обезпечава по-голяма свобода и самостоятелност, сигурност и независимост спрямо органите на изпълнителната и съдебната власт. Народните представители имат правно привилегировано положение спрямо останалите граждани относно наказателната отговорност и личната неприкосновеност.“
Утре ще се обсъждат искания на прокуратурата за сваляне на имунитетите на двама депутати. Без да се вживявам в ролята на съдник, ще кажа, че
ВСЕКИ Е НЕВИНЕН ДО ДОКАЗВАНЕ...СЪС СЪДЕБЕН АКТ
И в тази връзка се надявам да чуем въпросите:
1. Защо СЕГА, за деянията, които са извършени преди доста време?
2. Защо не е поискан имунитета в момента на узнаване за деянието?
3. Има ли режисьорска роля на някой извън прокуратурата?
4. И най-важното: Спазен ли е законът от разследващите...
Защото нас като граждани ни тормози въпросът: Щом като постъпват НЕЗАКОННО с хора с имунитет /това дори си го призна прокуратурата/, какво следва за нас, обикновените, когато някой ни нарочи, когато някой ни поръча, когато някой реши да ни клевети ... Ние нямаме имунитет. И ако няма правила, ако правилата остават само на хартия, надеждата изчезва.
И нека спрат да демонстрират гордост от действията си Бориславова и Петков.
Гордост може да е само действие, което би спряло незаконни действия на разследващите. Гордост може да е само защита на парламента от своеволия. Гордост може да е само да защитиш правото и конституцията, дори и когато тяхното неспазване е насочено срещу твой политически опонент или дори враг.
Ще позволите ли mрокуратурата да управлява ПАРЛАМЕНТА?Защото днес е един, НО УТРЕ МОЖЕ ДА Е ВСЕКИ ОТ ВАС, ГОСПОДА ДЕПУТАТИ!
И когато това стане, то може да се приеме само като предателство както към Конституцията, така и към Парламента.
Не защитавам никого. Всеки носи своята отговорност. Но само когато Законът позволява и когато правилата са спазени. Запазването на имунитета не е прекряване на наказателното производство, само отлагане. Може пък един сериозен отпор на парламента по отношение исканията на прокуратурата да дисциплинира разследващите, от което има нужда цялото общество.
Любо КОЛЬОВСКИ
