По Българската национална телевизия от известно време върви сериен филм за гръцкия светец Паисий Светогорец. Вечер от десет часа – от понеделник до четвъртък, пред очите ни се разказва една източноправославна приказка за човешката доброта. Приказка за свещената и по-ценна от всичко човешка доброта.
Още когато бях на Света гора, чух за стареца Паисий, разбрах, че е написал много книги за живота на светогорските старци, че е добър монах, че е бил търсен и почитан от много хора. Имам и негови книги и ги чета с умиление.
Филмът, разбира се, е построен по каноните на житието за светец. Светецът никога не греши, неговите родители са добродетелни; светецът винаги се уповава единствено на Бог и на молитвите към Бог, светецът е смирен, послушен, нестежателен (не се грижи много-много за бита си) …
Колко различен е този филм сред цветната, шумна и свикнала единствено да забавлява и рекламира телевизионна индустрия. Всеки, който има очи, вижда, че телевизиите все повече се превръщат в нискокачествени шоу програми и в реклама на лекарства и храна.
А този филм за Свети Паисий Светогорец е точно обратното – в него простичко се разказва за добротата и най-вече – за човешката връзка между човеците. Тука е големият „номер“, тука е истината. Трябва да сме близо един до друг, да си помагаме, да се раздаваме, да не се лъжем, да не се спъваме. А това се оказа най-трудното нещо на света. Най-простото нещо се оказа най-трудното.
Гледам филма и понякога ме досрамява за самия мен. Нищо не съм прихванал нито от доброта, нито от смирение, нито от разговори с хората, нито от близост – от човешка близост. Кога изстинахме толкова много помежду си?
На Света гора по времето на Свети Паисий – през двайсети век, е имало и други монаси, отдадени изцяло на Бога. Отшелници, спазващи всички устави и канони, лишаващи се от всичко, мислещи само за Бога. А излиза, че Свети Паисий ги е изпреварил и е просиял на небето именно с близостта си до хората.
Тая дума – „хората“, в последно време се превърна в дъвка, в балон, в партиен фокус, в демагогия и в известен смисъл – в подигравка. И се питам как става така, че най-ценните и прости думи на света могат да бъдат оцапани и замъглени от нечисти помисли? А думите са едни и същи, те не мърдат – светят, заслепяват, показват, правят така, че да се обичаме. Но и да се мразим.
Изглежда хората без думите са нищо и думите без хората са мираж.
Филмът за Свети Паисий показва как човекът може да съедини думите със сърцето си, с любовта и с Небето.
Наивен, простичък филм, чак на моменти да го доядее човек и на пролетите сълзи, и на въздишките, но това всъщност няма никакво значение, защото любовта към Бога и хората залива и осветява всичко.
Гледам филма и разбирам, че сме на светлинни години от тая доброта, че съвсем друго ни вълнува и ценим съвсем друго.
Че искаме да се доближим до Изкуствения интелект, а ни е страх да се доближим до сърцата си.
Че не смеем да споделяме какво ни измъчва и какво ни тревожи.
Че смятаме честността за слабост, а съмненията – за излишен лукс.
Животът може да е суров и е такъв, но без доверие и топлина трудно ще минем.
Помислете си колко са хората, на които можете да доверите най-интимните си мисли? Колко са „светците“, при които можете да отидете и да им разкажете за помислите си, да поискате от тях благословия за начинанията си?
Банкетите и гуляите се замениха от тиймбилдинги, празниците се сляха с тиймбилдингите и гуляите. А клюките замениха разказите за живота ни.
Разбрах, че Негово светейшество Патриарх Даниил е благословил излъчването на този филм по Българската национална телевизия. Благодарен съм му за това. И си пожелавам да бъдат направени български филми за български светци. Приемам за светец всеки, който помага на хората и на когото хората вярват. Вярват с душите и сърцата си, а не с портфейлите, джобовете и постовете си.
Забравихме ли го Дядо Добри и кога ще има филм за него?
Кога ще има филм за българските лечители?
Кога ще има филм за мъдрите и облечени в доверие хора по села и градове?
Кога ще има филм за „нищите духом“, които са най-високо?
Кога ще има филм например за баба Пена от Долни край в Гложене, която е знаела над хиляда песни?
Или за игумена Мирон на Гложенския манастир, за когото съм чувал, че бил най-мъдрият човек на света?
Кога ще има филм за прекрасните български народни песни, за прекрасните ни танци, за светите ни реки, езера и дървета?
Кога ще има филм за голяма, истинска, света Любов между двама млади?
И кога ще има филм – непостижим филм, за Светлината, която сутрин влиза в прозореца и топли лицето ти, докато се будиш?
Николай Милчев
Реалист
10 months before
".....Трябва да сме близо един до друг, да си помагаме, да се раздаваме, да не се лъжем, да не се спъваме. А това се оказа най-трудното нещо на света....! Всичко живо мисли и говори само за пари и имоти, на никой и през ум не му минава да помисили как живее и какво чуства този до него. 35 години промиване на мозъци и души!
Коментирай