Свърши ерата на авторитаризма, дойде ерата на ислямизма

Групировката на Джолани бе считана за терористична в САЩ и Европейския съюз

Абсолютен цинизъм е да бъде възхваляван човек, който допреди месеци буквално е клал жени и деца

След като властта в Сирия, макар и неочаквано, беше завзета от вече бившия терорист (оксиморон, разбира се) Абу Мохамед ал-Джолани, а бившият сирийски президент Башар Асад избяга в Москва, сред управляващите по света настана една радост, та цял месец. Така наречените бунтовници изведнъж се оказаха желан европейски партньор, но дори не обещаха нищо конкретно, което поне да навяваше мисълта, че оттук нататък в Сирия ще заживеят в сговор мюсюлмани и християни (както и друзи, алауити и други малцинства).

Още повече, че новите управници на познатата още като „Люлка на цивилизацията“ страна, включително и лидерът им Джолани, са от „Хаят Тахрир аш Шам“ - организацията, наследник на фронта „Ан-Нусра“, създадена след отделяне от „Ал Кайда“. Тоест - джихадисти, а пък самата групировка дълго точно допреди тези събития, е считана за терористична в САЩ и Европейския съюз.

Но мигновено се оказа, че брадатите ислямисти се били покаяли и рязко са станали умерени мюсюлмани. А основен аргумент на редица от неолибералните управници по света беше, че видите ли, Джолани бил облякъл костюм, вчесал бил брадата си и вече изглеждал съвсем различно. Вероятно и извършените от него убийства е заличил с помощта на ножицата и душа. Или поне в нещо подобно ни убеждаваха клетите европейски лидери, които направиха пътека до него, за да засвидетелстват подкрепата си за новото сирийско управление.

Явно вече е забравено, че „Ал нусра“ извърши редица терористични актове срещу цивилни в Сирия. А колко видеа имаше, на които същият вече костюмиран лидер хвали „Ал кайда“ или призовава за джихад, трудно ще изброим. Но очевидно това не е никакъв проблем за новите партньори на Джолани по света, важното е, че Асад вече го няма.

В страната, в която християните са около 10%, 15% са шиити (алауити, друзи и др.) а останалата част са сунити, по време на управлението на фамилията на Асад от 1971 г. до края на 2024 г. беше в режим на светски авторитаризъм. Ако някой се чуди какво всъщност означава това, именно синът Башар дълги години даваше най-точния отговор. Правата на християните, макар и малцинство, бяха зачитани. Техните празници - отбелязвани, а в редица сирийски градове се почиташе даже Рождество Христово. Нямаше друга подобна арабска страна, в която режимът, макар и шиитски, да дава толкова свобода и права на малцинствата и на жените.

Авторитарен безспорно беше, защото нямаше как някой недоволен да реши да го заяви свободно в медиите, контролирани от режима. Хиляди бяха и по затворите. Обаче, тук е разковничето. Преследвани, задържани и дори убивани – да, факт е и това, но бяха почти само крайни ислямисти, които проповядваха джихад, изтребление на християните, подчинение на жените, издевателства дори над малолетни. Същите, които дълги години споделяха по социалните мрежи рязане на глави на неверници, наказания над непокорни мюсюлманки, включващи побои, изнасилвания или рязане на глави.

Ето тези държеше дълбоко в подземията на затворите режимът на сирийския президент Башар Асад И Сирия, макар и с много условности, беше една свободна и демократична – спрямо техните възможности и разбирания, страна. А след последния от фамилията Асад дойдоха бунтовниците, които смениха палатките с удобните палати, останали от предишния режим. Същите бунтовници, които бяха част от десетки терористични групи, обединени крайно изостаналите си и религиозни възгледи, които прилагаха само със силата на ножа или бомбите.

И това, че Джолани вече е официално изписван и наричан Ахмед аш-Шараа, каквото всъщност е истинското му име, няма как с магическа пръчка да заличи възгледите и миналото му. Нито това, че както преобладаващата част от световните медии, включително и родните, се надпреварват да се възхищават на поведението му, интелекта му и прочее. Абсолютен цинизъм е да бъде възхваляван човек, който допреди месеци буквално е клал жени и деца. И това, че бил призовал за „национално единство и граждански мир в Сирия“, след като стотици цивилни бяха убити, е потресаваща гротеска.

Не по-малко цинично е, че светът, видите ли, бил осъдил зверствата в Сирия. Същият този свят, който години наред подкрепяше въпросните джихадистки групировки срещу Асад. А пък години преди това, Асад и съпругата му бяха сред най-желаните гости на различни светски приеми по света, на които приеми световни политици с удоволствие се снимаха с тях. И да не би да си помисли някой, че всичко се е променило, след като „светът“ бил разбрал за зверствата на Асад. Не, т.нар. свят и управляващата го върхушка винаги е знаела за характера на режима на бившия сирийски лидер, просто им беше удобен, защото парите не миришат...

Началото на разрива на отношенията между него и Запада беше поставен с отказа му през Сирия да преминава газопроводът Катар-Турция, който трябваше да е алтернатива на руския „Северен поток“ и да зарежда Европа с гориво. Тогавашният лидер предпочете да запази отношенията си с Русия, за сметка на тези със западните страни. Някъде в онзи момент Асад рязко стана неудобен за редица страни, а и без това сложната му през годините комуникация с Турция, придоби още по-тягостен характер, като не след дълго, започна все по-често да се появява и информация, че Турция спонсорира някои от джихадистките групировки, т.нар. бунтовници, действащи в Сирия срещу режима.

Важен момент е, че Северна Сирия е и бивша османска територия, като там се говори на два езика - арабски и турски. И Турция не се е отказала нито за момент от неоосманистките си амбиции. Конкретно в този район - религиозните структури се финансират и ръководят от турската държавна религиозна служба „Дианет“, които контролират процесите.

И сега се случва това, което всеки, запознат поне малко с политическата и религиозна обстановка в Сирия, предупреди, че ще стане, ако Асад падне. Постепенно новите управляващи се опитват да наложат ислямисткия прочит – както в образованието, така и в управлението, зачестяват и сблъсъците между отделни групировки, действащи на територията на страната, защото властта вече не контролира проислямистките елементи. Все повече се увеличават и нападенията над цивилни – било то християни, представители на други малцинства или просто беззащитни жени.

През последните дни повече от 1000 души, от които над 750 цивилни, бяха убити. А от Европа идват неясни сигнали или абсолютни алабализми, например, че ООН било разтревожено. В САЩ поне са по-склонни да наричат нещата с истинските им имена, като по време на изслушване в Сената, директорката на националното разузнаване Тулси Габард заяви, че лидерите на САЩ се поддават на ислямистките екстремисти, наричайки ги “бунтовници”, а в действителност „Сирия се контролира от “Хаят Тахрир аш Шам”, начело с джихадист, който танцуваше по улиците на 11 септември и който е отговорен за убийството на много американски войници“. Абсолютен факт!

Стигна се и до съвместно изявление на лидерите на трите основни християнски църкви в Сирия, които осъдиха “кланетата, насочени срещу невинни цивилни”, след като стана ясно, че ислямистите са убили и 86-годишен алауитски духовник, неговия син, както и редица християни в района. Това със сигурност е едва началото на подобни гонения и убийства на малцинствени групи, които допреди месеци бяха под протекцията на бившия сирийски лидер Башар Асад, който успяваше да контролира огромна част от мюсюлманското население, без да позволява тяхната доминация или залитане в крайностите на исляма.

Асад безспорно беше авторитарен лидер, отговорен за хиляди престъпления, извършени от сирийската тайна милиция. Но след него дойдоха „бивши“ терористи, част от проислямски групировки, за които човешкият живот няма стойност, а основна тяхна цел е налагането на шериата – с рязане на глави, изнасилвания на жени, убийства на напълно беззащитни и невинни, сред които даже и деца.

Автор:  Виктория Георгиева

trud.bg