Тълпата се впечатлява от елементарни и повърхностни неща и изпитва физиологически ужас и ненавист към интелектуалните титани

Популярността и посредствеността винаги вървят ръка за ръка. Тълпата се впечатлява от елементарни и повърхностни неща и изпитва физиологически ужас и ненавист към интелектуалните титани.

Интелектът е екзистенциална обида за всеки шаран.

Когато обикновеният, функционално неграмотен човек застане пред интелектуален гигант (като проф. Иво Христов, който им казва истината с думи, които те дори не разбират без речник), Ганя се чувства неадекватен.

А никой не гласува за човек, който го кара да се чувства като провален глупак. Тълпата гласува за себе си.

Когато бай ти Ганя види на екрана хитрец от Правец (Живков) или Банкя (Борисов), който говори с техния уличен синтаксис, играе карти, яде филии с мас и псува, биомасата изпитва върховно облекчение. Лидерът легитимира тяхната собствена простотия. Масата си казва: "Той е като мен! Значи аз не съм тъп, щом човек като мен може да е премиер!"

И така простотията става официален стандарт за държавност и биомасата заспива спокойна.

Интелектуалецът обяснява защо къщата гори и кои исторически процеси са я подпалили. Селският хитрец отива, открадва две кофи с вода, урежда "наш човек" на кранчето и обещава кебапчета. А биомасата иска вожд, който може "да урежда нещата", да надхитри съседа и да му хвърли трохи от хазната. Дребната тарикатщина се възприема от биомасата като висша форма на "житейска мъдрост".

На Балканите оцеляването винаги е зависело от дребната хитрост - как да прецакаш бирника, султана, държавата.

В кодировката на масовия българин, „умният“ човек е „мека Мария", докато „хитрият тарикат“ е с осанка на победител. Затова хора като Радев и Борисов отключват базисния пещерен инстинкт на електората за Алфа-мъжкар. Един философ никога не излъчва физическа, гангстерска сила. А тълпата следва тоягата, не ума.

Простият закон на електоралната зоология гласи: Диктатурата на мнозинството гарантира триумфа на посредствеността.

За биомасата Истината е болезнена и скучна, докато селският тарикат и фатмакът са онова топло одеяло, което обвива комплекса за малоценност на масите и им прошепва: "Спете, не трябва да ставате по-умни. Вие вече сте съвършени, аз също."

Биомасата не само "се припознава" в интелектуалните лилипути, тя изисква лидерът ѝ да бъде такъв.

Селският хитрец им предлага най-сладкото нещо на света - разрешение да си останат точно толкова посредствени, колкото са, но с усещането, че управляват държавата

Nik Ray