Българското здравеопазване е тресавище в което се давят хиляди българи. Отчаяни и примирени някои от тях слизат на автобусна спирка "Ракова болница", съпроводени от безразличието на останалите пътници, забили носове в Джи ес Емите си.
България все още разполага с отлични специалисти, лекарства, скенери и преподаватели, които формират млади лекари. Голяма част от тях напускат страната. Връзката между държавна и частна медицина е скъсана. Аптеките в София са буквално на всеки ъгъл. Конкуренцията между цените на лекарствата варират без никакъв контрол. В провинцията, малките градове и най-вече в селата има навсякъде Easy Pay, но не и аптеки. Погребалните фирми са в разцвет навсякъде. Ситуацията на страната такава каквато е, задоволява много хора. Търпеливи, вежливи и печеливши...Ако нищо не се предприеме, България изчезва пред очите ни.
Тошко Йорданов ритна масата на здравната система, като посочи изтичането на лекари, чието обучение плаща българската дължава, а западните болници ползват, без какъвто и да е свян за обезлюдяването на България. Не бил сложил Тошко "бели ръкавици" в начина си на говорене!? Езика му бил обиден? Посетете болница, в която са на лечение хора с ракови заболявания и им дайте думата. На тях и на близките им. И ще видим, кой реално е обиден и кой е възхитен от Тошко Йорданов.
Смелостта му да повдигне жизненоважен за България въпрос заслужава поздравление и подкрепа. До сега никой не посмя да го направи.
Що се отнася до езика, българите от САЩ или Великобритания могат да информират сънародниците ни, за цветущия речник на депутати и сенатори във Вашингтон и Лондон, където "Son of a bitch" е второто обръщение след Добър ден.
P.S. Като ученик в София, летните ваканции прекарвах винаги в родния ми Лом. Имах един приятел с прякора "Сома". Той беше всестранно развит младеж. Участваше в състезания по плуване, бокс и футбол. Един ден ние обикаляхме Лимана и търсехме подходящо място къде да се гмурнем, защото жегата беше трудно поносима. Изведнъж Сома видя удавник, чието тяло плуваше безжизнено на повърхността. Приятелят ми скочи във водата и задърпа нещастника към брега. Помогнах му да го извадим. Сома опита изкуствено дишане - без резултат. Тогава го хвана за краката и започна да го върти кръгообразно докато непознатия започна да повръща. Човекът издаваше стонове и в същото време изпразваше дробовете си от водата, която беше погълнал. Сома го постави на земята по гръб и започна да му бие шамари докато удавникът отвори очи. За първи път присъствах на подобно спасяване. Сома явно имаше солиден опит. Удавникът се изправи колебливо. Изледа ни враждебно с мътния си поглед и извика: Защо ме биете бе простаци и тръгна към града залитайки като пиян. Завинаги ще помня Сома, побойника от Боруна, който спасяваше удавници.
Божидар Чеков
Червената шапчица
11 months before
Чеков, лято е, слънцето напича, носи си шапка. Виждаш ми се слънчасял. Пази се. Пак ще те поканят като гост в телевизията на Чалгаря и трябва да изглеждаш свеж. Поздрави за Румяна Угърчинска.
Коментирай