Може би при всеки човек е различно, но за мен този свят стана твърде шумен с алчността и материалната си похот.
И когато човек търси убежище от такъв свят, той без да иска среща картини от миналото, като тази от ранния днешен следобед - обикновено пране, простряно на балкона на една стара, но красива и поддържана къща, по онзи забравен вече начин - с щипки и на въжета навън, слънцето огрява и суши дрехите и чаршафите, а вятърът лекичко ги милва и развява. И погледът ми не може да се откъсне от тази тиха красота, която ме връща години назад, в детството, в простичките неща, в бавния ритъм на естественото човешко съществуване, когато не се водеха битки за оцеляване и човешкият вид не беше достигнал все още върха на гибелната си алчност.
Едно обикновено пране на простора и толкова спасителен уют, странно е...
А може би няма живот зад стъклото и метала на новите сгради, защото не са построени за обич и хубост, а за печалба, затова не привличат слънцето. А може би извивките на старите сгради, с техните орнаменти и изящни лица са съхранили вдъхновението, което сега е изгубено безвъзвратно в тефтерите със сметки.
София изгуби своята хубост. Превзета от примитиви, уморена и задушена във врявата и прахоляка на управленската немощ, тя няма да оздравее с новите такси за паркиране.
Спрете строителството, идиоти!
Лидия Делирадева
Ех романтика!!
6 months before
Народът си продаде земя с къща и природа за два двустайни апартамента.И то в най добрият случай.Е , гащите си ги сушете в сушилня без гладене/кво бе туй /.Ама сте фешЪн.
Коментирай