Тръмп – неадекватност или добре премерена роля в глобалната шахматна партия?

Опитвам се да проследя ставащото на сесията на ООН, но от разноцветните като ЛГБТ-байрак медии, почти нищо не се разбира. 

Много хора започнаха да се разочароват от позициите на Тръмп и повратливите му мнения, понякога граничещи с неадекватни приказки.

Играч ли е той. или пие от хапчетата на Байдън?!

Напоследък имам чувството, че се спазват някакви уговорки с Путин от Аляска.

Кое ме кара да мисля така?

Първо риториката на държавата Америка. Там Тръмп успя да спечели масите на своя страна, но с капитала още не може да се пребори. 

Направи страхотен ход, като принуди дрънкащият като празна тенджера европейски елит да изкупува оръжията от американския оръжеен бизнес, пък да ги подаряват на когото си ще. Америка няма да помага директно на Украйна. Може би и това са част от разговорите в Аляска.

Понякога ми се струва,че Тръмп е неадекватен, но започвам да усещам, че въпреки заканите за нови санкции срещу Русия, той шикалкави и дава време на Путин да си довърши работата и тогава ще седнат да чертаят нови салфетки. 

Сега е на принципът: "дума дупка не прави".

Притиснат от една страна от бизнесът в страната си, на който по му харесват готовите пари и се плаши от рестрикциите. в които се вкараха сами и от друга от изнервената до истерия стара госпожа Европа,която освен да пищи и да се предлага като увяхнала магистрална труженичка обещаваща всичко,но не и това,което трябва да прави.

Подобно на литературният си герой Дон Кихот,тя мята копия по вятърните мелници,но улучва само вятъра. Обеща да събере осемстотин милиарда и да си купи нови копия от щатите разбира се и да ги вложи в самара на магарето на новия Санчо Панса от Нидерландия.

Това устройва Тръмп и оръжейния им бизнес. 

И ако Америка се люшка по вълните на кризата, то Европа потъва и прави грешка след грешка.

Взема прибързани решения прикрити зад уж миролюбиви намерения. като подкрепата за две държави в Близкия изток- палестинска и израелска. Тепърва й предстои да се сблъска с американските интереси и ционисткото лоби, държащо почти всички капитали в щатите и в доста сфери по целия свят.

Ще издържи ли обедняла Европа на подобен риск?

Не, няма! Особено с това си ръководство на комисии и парламент.

От друга страна пък е сянката на вече мощни икономически държави от разширяващият се все повече БРИКС и особено трите големи двигателя - Китай,Русия и Индия, които накараха и Тръмп да се съобрази с тях.

Ще издържи ли ЕС на промените или ще си остане със спомените на една отиваща си епоха на виенските балове и танцуващ валсовете й ще потъне в забвение?

Ами мълчанието на Русия по тези въпроси какво вещае?

Енчо Иванов