Тръмп спечели премиера на Ирак… но губи битката за самия Ирак

Тръмп спечели премиера на Ирак… но губи битката за самия Ирак.

Вашингтон може да помогне на един човек да стане министър-председател. Може да натиска Багдад с долари, санкции и достъп до международната финансова система… но това не означава, че може да изтрие Иран от Ирак.

И точно това започва да се вижда вече…

Доналд Тръмп застана зад Али ал-Зайди и новият иракски премиер демонстрира готовност да изпълни едно от най-важните американски искания - да бъде сложен край на въоръжената автономия на проиранските милиции. И Багдад постави 30 септември като краен срок за разоръжаването им.

На хартия изглежда прекрасно за Вашингтон, но….

САЩ имат огромен финансов лост. Около 90% от приходите на иракския държавен бюджет идват от петрола, а механизмът, през който минават доларовите петролни приходи, дава на Вашингтон сериозно влияние върху Багдад.

Но Иран има нещо друго и то е… присъствието на терен.

Енергетика. Търговия. Политически връзки. Религиозни структури и най-вече- въоръжените съюзници.

Иранският газ осигурява около 30- 40% от горивото за иракското електропроизводство, а прекъсванията на доставките тази година извадиха над 3000 MW от иракската електроенергийна система.

А това е … огромна зависимост.

Иран има и сериозно търговско присъствие. Иранската страна оценява дела си на около 20% от потребителския пазар на Ирак.

Ирак е закупил 39% от общия ирански износ на селскостопански стоки за първите девет месеца на иранската 2025/26 година - това е огромна икономическа връзка.

Най-силният коз на Иран обаче са милициите и тук американският проблем става много по-сериозен…

Затова американската заповед „разоръжете милициите“ е много по-лесна за произнасяне във Вашингтон, отколкото за изпълнение в Багдад.

Защото ако правителството на ал-Зайди се опита със сила да обезоръжи най-мощните проирански формирования, тогава вече няма да е важно „кой е премиерът?“, а кой контролира оръжието на улицата?

И така….

На 22 август Иран разреши на няколко иракски петролни танкера да преминат през Ормуз след дипломатически усилия на Багдад. Решението последва разговорите по време на посещението в Ирак на председателя на иранския парламент Мохамад Багер Галибаф. (Reuters)

С други думи … накратко… Америка държи доларовия кран, а Иран държи географския кран.

И когато става дума за Ирак, и двата са … жизненоважни.

Точно затова Тръмп може да има „свой“ премиер в Багдад, но това не означава, че има „свой“ Ирак.

А Техеран очевидно няма намерение просто да се оттегли и да гледа отстрани.

Предстои 30 септември.

И тогава ще стане ясно дали ал-Зайди действително контролира държавата, или Вашингтон е успял да спечели само кабинета на министър-председателя.

Защото да поставиш свой човек начело на една държава е едно, но да промениш силовия баланс вътре в нея е съвсем друго.

————-

Росица Калинова