Три седмици

Три седмици

Този коментар ще бъде кратък. Вече многократно съм навлизал в подробности и съм излагал тезите си, дори преди започването на дадени процеси и съм успявал успешно да ги предвидя. 

Измина един месец от активната фаза на войната срещу Иран(и косвено, но напълно свързано, срещу Китай и Русия), която беше подготвяна дълго време, но беше грешно планирана от държавите-инициатори като кратка. Тази грешка доведе до разливането и разгръщането на конфликт, който по характера си има и ще има глобални последици. 

Държавите-агресори изчерпват наличностите на боеприпаси както за отбрана, така и за офанзива, което оставя като възможности или да се оттеглят, признавайки загуба, или да ескалират допълнително чрез самоубийствена сухоземна операция или най-крайния вариант напред във времето - употреба на тактическо ядрено оръжие.

След този един месец конфликтът навлиза във фаза, в която ще започне истинското изпитание за икономиката на света.

Равносметката след този един месец може да бъде обобщена в един израз: буферите са изчерпани. Буферите, които позволяваха спекулация с цените на енергоресурсите, но и буферите в стратегическите резерви на държавите. 

Ако в следващите три седмици не бъде отворен Ормузкият проток и не започне процес по възстановяване на веригите за снабдяване(а дори и да започне, една част от индустриалния капацитет на петролните монархии в Залива е разрушен и не може да бъде възстановен бързо) то ще последва истинска битка за ресурси между Азия и Европа. 

Ако се допусне напълно реалистичната възможност за затварянето от Хутите като съюзници на Иран на втория морски път през Суецкия канал - проливът Баб ел Мандеб, то това ще засили допълнително скоростта на катастрофата за Европа. 

Тези условни три седмици, които предстоят са ключови и ще определят посоката на всички следващи месеци след това. Трябва да се повтори - Европа изчерпа своите буфери. 

Идва ред на втората част.

Три седмици остават и до провеждането на предсрочните парламентарни избори в България. Настоящата предизборна кампания е напълно несъстоятелна, напълно лишена от смисъл и дълбочина.

Държавата пропиля времето си. Идва време за сметката. Държава няма, няма и политически елит, който да я изведе от катастрофата. Разумните държави се подготвяха, развиваха отношения, а не чертаеха разделителни линии. България пропиля своите два константни фактора за държавна мощ - географско положение и история.

Предстои наистина трудно и интересно време. 

Хора като мен, както и аз лично, ще се включат в политиката тогава, когато се стигне дъното. Когато катастрофата ще направи така, че заемането на държавен пост да не е възможност за лично облагодетелстване, а въпрос на дълг да се спасява онова, което искаме да оставим за децата си. 

Надявам се тази катастрофа да се случи и да бъде наистина тежка, за да понесем страданието, което заслужаваме. Това е необходимо страдание.

Повечето публични коментари пиша или изговарям пред медиите, за да се дава алтернативно информиране, което стъпва на разум, разбиране и на първо място - което поставя България в основата. В повечето мои коментари има и части, които са насочени към определени групи хора и професионалисти както в България, така и представители на други държави, които четат и следят. Тази публикация по същество е и заявка.

Станислав Бачев