В момента се случва финалното подреждане на силите чрез сключването на различни двустранни договори

За стойността на анализа

В последните дни и седмици се забелязва свръхактивност в произвеждането на голямо и наситено количество съдържание по темите за геополитика и политически процеси, което е напълно лишено от стойност. Изпадна се в състояние на екстаз и екзалтация, които стигнаха до крайностите собствената субективна представа за процесите, базирана доста често на напълно лишен от опит инстинкт, да бъде представяна като анализ. Целта на всеки анализ в полето на дипломацията и политиката е осигуряването на изпреварваща аналитична информация, която представя реалистични възможности за даден процес на политическите ръководства на държавите. От моя гледна точка публикуването на публични анализи е с цел обективно информиране на обществото, както и адресиране до определени структури на приятелски или неприятелски държави по начин, който да бъде видян и отчетен индиректно. Не с цел трупане на фалшива популярност, която впоследствие може да доведе до сблъсък с фактическата реалност, а понякога и до личния публичен срам и провал, вече се е случвало. В последните дни информационното пространство е заливано от некачествени продукти, а вече някои автори дори започват сами да си противоречат. Оказва се, че нашето общество вече страда дори от опитите на онези, които уж искат да го лекуват. 

Доста ниско общо ниво. Лошото е, че има много хора, които се подвеждат, вероятно това е и една от скритите цели.

След това необходимо встъпление ще напиша съвсем накратко лична позиция за събитията от последните дни.

Встъпването в длъжност на президента Тръмп е част от общия процес, който променя фундаментално архитектурата на сигурност в света и световния ред като цяло. Но не трябва да се разглежда нито като катализатор, нито като причина, то е част и дори следствие, тъй като не Щатите са инициатор на промените в света. Няма как хегемона да бъде инициатор на собствената си загуба на тази роля. И това е един от ключовете към обективен поглед, а не към пожелателно мислене. Има създадено огромно свръхочакване към управлението на Тръмп и към неговата личност. 

Напълно грешно свръхочакване, че с идването си на власт той ще спре, почти магически, войните в света, че ще признае загубата в Украйна и ще настъпи разведряване на отношенията с Русия. 

Това за мен е наивно залитане, опит желаното да бъде представено като реалност и истина. От моя гледна точка играта е по-дълбока, с много повече пластове и това повърхностно разбиране само пречи. Но нещо повече, създава възможна опасност за България като резултат от неразбирането. Допуска се грешка и в още едно следствие - последствията за Европейския съюз, деиндустриализацията и икономическия упадък са резултат от същата тази обща загуба на САЩ и НАТО в Украйна. Ако в една хипотетична обратна ситуация хипотезата за нанасяне на стратегическа загуба на Русия беше осъществена, тогава никой нямаше да говори за разрив между ЕС и САЩ. Това бяха залозите на играта и това са последствията в резултат на загубата. Именно затова сблъсъкът в Украйна имаше фундаментален характер, защото неговия изход определя поведението както на САЩ, така и на ЕС.

Първите индикатори за наличие на течащ в момента процес на Опит за начало на договорка има в два свързани елемента. Първо – спирането на текущите доставки на оръжия за Украйна през три точки за снабдяване – Ржешов в Полша, Констанца в Румъния и Варна в България. Това не е финално решение, нито краен резултат, а е сигнал да се покаже готовност и добронамереност. Това е метафоричния „морков“. Но след него се появи публикацията на вече встъпилия в длъжност Тръмп, която първо посочва неговата заявка за добронамереност към руснаците и Русия, а след това посочва почти като заплаха, че нейната икономика се проваля, че тя губи, и че ако не се договорят сега – ще последват санкции. Това е метафоричната „сопа“. Особеността, че тази публикация е публична означава, че нейният адресат не е руския президент и елит, а е световната общественост и подхранване на заявката за "миротвореца". Тръмп отдавна не е в предизборна кампания, така че този акт има друга цел. Това е методът на Тръмп, който присъстваше изцяло и идентично, и в първия му мандат. Да се внушава, че проблемът „Украйна“ е решен говори за пожелание, а не за текуща реалност. 

Среща между Тръмп и Путин е твърде вероятно да има, а руската страна напълно разумно и целенасочено публикува чрез една от своите държавни медии статистика на предишните първи разговори и последвали срещи между нововстъпил американски президент и руския президент – най-често до и на шестия ден се случва телефонен разговор. В зависимост от това дали ще бъде прескочен този статистически срок могат да се излвекат и изводи за състоянието на непубличните преговори. Провеждането на подобна среща не означава край на украинския фронт, нито пък устанояване на мир. За справка, през юни 2021г. в Женева се срещнаха Джо Байдън и Путин. Малко след тази среща започна прекия сблъсък между НАТО и Русия в Украйна. 

В своята реч Тръмп създаде оксиморон. Едновременно декларираше желанието да се установи световен мир и спиране на войните, а в същото време първо определи себе си като спасен от Бог, за да изпълни задачата за американското величие, след това определи САЩ като държава и нация - от Бога поставени. Това означава, че той е готов на мир, но по неговите, по американските условия. Това няма как да се случи. А за да се достигне до реалистично, балансирано решение и договорка, означава, че противопоставянето няма да спре сега, а ще продължи до достигането до пределната точка на залог. Тази точка може да бъде достигната както след 3 месеца, така и след година.

Втората точка на залог е и вторият фронт, който също е част от моята теза за свързаността – Близкоизточния/Иранския фронт. 

Установеното примирие между Израел и Хамас няма да издържи. То ще издържи до края на своята първа фаза, тоест в следващите 6 седмици. Това е моят поглед. Няма нито един пряк или косвен признак, който да насочва към трайно разрешаване и затваряне на този фронт. Напротив, всички индикации сочат, че настоящите добри намерения и сигнали са Опит, също както на Украинския фронт. И този опит има своите положителни последици, една от които е освобождаването и на българските моряци. За съжаление, в решаването на това уравнение ролята на България на ниво изпълнителна власт като държава е минимална, а дори негативна, това е моето лично мнение. Ако има положителен ефект от определена активност на държавно ниво, това са последователните действия на президентската администрация. Тя беше първо изразена чрез уважаване на траура при смъртта на покойния ирански президент Раиси, след това закрепена чрез много силен сигнал при личната двустранна среща между настоящия ирански президент Масуд Пазешкиан и Румен Радев, както и чрез контактите на високо равнище с Оман и посещението на държавния глава в Близкия Изток. Могат да се добавят и личните усилия на някои българи, които нямат публичен характер.

Отвъд положителните характеристики на настоящото примирие, моята позиция е, че предстои ескалация. Първо поради амбициите на Израел, които до голяма степен са внедрени в екипа на Тръмп. Целият му екип по национална сигурност е част от произраелското лоби. Тук отново трябва да се отбележи разликата между евреите като народ и етнос, и политическото ръководство на държавата Израел, както и с крайните ционистки лобита в САЩ. (Добра отправна точка за разбирането на темата е книгата на Тони Джъд – „Да мислиш двайсети век“.) Възможната ескалация може да се изрази в пряк удар срещу Иран, координиран между Израел и САЩ, така и чрез хибридни действия в Египет с цел сваляне на правителството. Идеята за Голям Израел е по-силно представена в американската власт от всеки период преди това. Тепърва е много вероятно да бъде взето решение за вдигането на забраната САЩ да снабдява Израел с еднотонни бомби BLU-109. Забраната беше наложена от администрацията на Байдън в резултат на израелските удари в Ливан и убийството на лидера на Хизбола. Оставките на израелски ръководители не са сигнал за установяване на мир. Нито пък иранските сигнали за диалог са признак на слабост. Още едно действие в същата посока - новата администрация в САЩ официално определи хутите като международна терористична организация.

Ирано-руската загуба в Сирия е още един индикатор за предстоящата обща ескалация. Моята позиция е, че събитията в Сирия от края на 2024г. са в резултат на координирана санкция между администрацията на Байдън и тогава бъдещата администрация на Тръмп. Това беше внимателно планирана и изпълнена операция, която намери и използва слабото, но ключово място, както във външната политика на Иран, така и на Русия.

В момента се случва финалното подреждане на силите чрез сключването на различни двустранни договори(пример за такъв е стратегическото споразумение между Русия и Иран), а това само по себе си е също сигнал и вдигане на залога. Това е един от начините да се покаже, че Коалицията е готова за сблъсък, ако се наложи. 

Съзнателно в този текст почти не засягам ролите на другите участници в Голямата игра. Така или иначе обемът на публикацията е много повече отколкото повечето хора са склонни да прочетат. Но в подобни дълги текстове е най-лесно да се скрият послания и сигнали, както и да се предостави дори 1 ред информация за определен адресат.

Една от характеристиките на новата епоха, в която живеем е, че не е необходимо една война да бъде обявявана пряко, както се случва в Първата и Втората световни войни. Второ, наличието на световна война в съвременните условия не спира икономическите процеси, а само ги видоизменя, както като маршрути така и като увеличаване на посредниците.

Напълно ясно е – тази необявена световна война ще бъде решена чрез договорка между САЩ, Русия и Китай, а не от техните коалиционни партньори. Но времето за разведряване все още не е дошло. Твърде рано е, залозите все още не са вдигнати достатъчно. Аз застъпвам тази теза последователно и предпочитам да стоя в полето на реализма, отколкото в полето на пожеланията. 

Относно крайният изход – моята теза е, че развръзката няма да бъде нова Ялта, както през последните три години същите наблюдатели и анализатори, някои с научни титли, непрестанно припомняха, а сега изведнъж вече изхвърлиха от репертоара си след като видяха, че е грешка. Моята теза е, че основата ще бъде синтез. Първо, Вестфал – 1648г., разбирането за свещеността на границите, второ – преоктриването на теорията на Макиндер за контрола над Хартланда, моята добавка към неговата теза за ключовото значение на Близкия Изток като отправна точка за контрол на цялото пространство на Европа, Азия и Африка, е че има и втора точка и тя е Балканския полуостров. Третото, което вече започна отново да се споменава от хората, които изпитват компулсивно желание да акумулират ежедневно съдържание или онези, които се смятат за последно ниво на истината – Доктрината „Монро“ на САЩ. Погледнете Венецуела и пак повтаряйте. Още 2019г., когато по времето на първия мандат на Тръмп беше извършен опит за преврат, някои хора цитирахме Доктрината „Монро“. Все още във Венецуела има руски и китайски военни инструктори. Докато те са там, няма осъществяване на резултатите от тази доктрина. Струва си да се отбележи, че Бразилия и Китай достигнаха договорка за осъществяване на двустранната търговия в юани и реали. Това е част от пътя на дедоларизацията и към установяването на Постамериканския световен ред. Докато Бразилия не е пречупена и е част от БРИКС – също. Тук си струва да се добави, че още на първия ден от встъпването си в длъжност Тръмп допусна особена фактологична грешка, има наличен видео материал – според него Испания е част от БРИКС. Но това беше пропуснато от екзалтираните наблюдатели в България. И двете водят до определени изводи. 

Особеното в претенциите на Тръмп е Гренландия, въпреки че вероятно ще си остане като едно от публичните изхвърляния на американския президент. Така или иначе една от най-ключовите военни бази на САЩ се намира от 1943г. в Гренландия и до знамето на Дания се вее и това на САЩ. В едно от последните ми публични участия(7/8ТВ, „Студио Хъ“) посочих опасността, че тази тема може да бъде потенциална опасност за България. Идеята Гренландия да обяви независимост, след което да се присъедини към САЩ, почива на прецедентите Косово – 2008г., Крим – 2014г. и ДНР, ЛНР – 2022г. Освен това, вербалната легитимация от страна на Тръмп към турските претенции в Сирия(отново с фактологична грешка), базирани на историческа приемственост и част от османското наследство, насочва към възможността сходен сценарий да бъде осъществен и в рамките на Балканите и по-точно – България. Ако в даден близък времеви хоризонт, като част от вече отворения исторически прозорец по промяна на държавни граници, определени области от България решат да проведат референдум за независимост, те ще стъпят на същата легитимационна линия. 

От гледна точка на САЩ има една константа, която стои в основата както на изказването на Тръмп при встъпването му в длъжност, така и във всички действия на държавата, но и за вътрешното състояние и проблеми.

Константата е, че САЩ е империя. Независимо, че преминава през своята първа голяма имперска вътрешна криза на идентичността, която засяга цялото общество, нацията, етносите, но и външната сфера. Засяга също икономиката, вътрешната инфраструктура, финансите, външния дълг. САЩ вече са в свят, в който трябва да наваксват изоставане, а не са лидера, който задава посоката. Въпреки всички тези изброени характеристики, които са обективни, тя е империя с все още изключителен размах, доказателството за чието влияние е дори факта, че встъпването в длъжност на Тръмп е събитие, което целия свят наблюдава и коментира. Още едно доказателство е необходимостта един президент да се налага да обосновава и легитимира наличието на два биологични пола, което води до промяна в частта от света, където тази империя има все още влияние, но също така и до екзалтацията на българските наблюдатели. И сега идва риторичния въпрос – как една империя от този мащаб признава загуба? 

Тръмп опитва едновременно да решава вътрешни и външни проблеми, част от които той самия е създал или задълбочил. Резултатът, много вероятно, и от двете ще бъде или минимален успех, или просто провал. Под провал да се разбира неизбежното признаване на загуба на ролята на единствен хегемон. Вътрешните проблеми на САЩ надскачат нивото на Тръмп, както и времевите граници на един президентски мандат. Установяването на технологична олигархия означава, че вътрешните проблеми ще се решават чрез външна активност.

Нямам никакви пристрастия нито към демократите, нито към републиканците. За мен САЩ са на първо място империя, която във външната политика има надпрезидентски и надпартиен модел, тя заслужава уважение, но не преклонение. Също като всяка друга империя, и това е защото съм на първо място българин и това, което приемам за своя задача, до колкото ми позволяват уменията и външните условия, е да позиционирам България по такъв начин, че да бъде запазена в рамките на новата архитектура на сигурност.

Станислав Бачев