В ОЧАКВАНЕ НА ВАРВАРИТЕ

„В очакване на варварите“ е стихотворение на гръцкия поет Константинос Кавафис. Едно от най-известните му стихотворения. В него Кавафис пресъздава обстановката в един античен град, в който очакват идването на варварите. Народното събрание само седи и не приема никакви закони, императорът е седнал на един трон и чака главатаря на варварите – да му даде титли, почести и звания, съдии и цяла купчина други началници също чакат варварите. 

Обаче знаят, че варварите ще дойдат със своите си закони, със своите правила и на своите коне. И са унили и тъжни, и са бледи лицата им. 

И тогава вестоносец съобщава, че варварите ги няма вече на границата – отишли са си. 

Нещо повече – властниците почват да си мислят, че варварите въобще не съществуват вече.

Стихотворението на Кавафис завършва така:

Сега какво ще стане с нас без варвари?

Та тези хора бяха някакво си разрешение.

Кавафис е написал това преди повече от 110 години и все едно ни го е прочел днес. Тия варвари винаги идват от изток, те са диви и необразовани, тъпчат и мачкат, обаче без тях по нашите земи нищо не потрепва. 

Сърби ме езикът и ме боли сърцето, като си помисля, че нашето юначно българско племе по всички европейски критерии е цъфнало по тия земи като варварско племе. С конските опашки за знамена ние сме се явили отвъд Дунава баш като „варвари“, но нека да оставим тези истории и определения в миналото.

Кажете ми кои не са били „варвари“ в Европа? За троянците гърците са били варвари. За Рим германците са били варвари. Скандинавците са били варвари за цяла Европа. И така всичко се е завъртяло в един кръг, в който е важно да извикаш, че другият е варварин, и да приемеш План за превъоръжаване за осемстотин милиарда. 

Знам, че по Коледа са ставали чудеса. Но и на 6 март в Брюксел наистина стана чудо. След като лампата на Аладин беше потъркана с ръка от Урсула фон дер Лайен, от нея излезе един Дух – духът на обединена Европа, и обеща превъоръжаване до зъби. Като в „Приказки от хиляда и една нощ“. 

Никога няма да приема, че културата, духът, книгите, изкуството, театърът, образованието, хуманизмът – всичко, на което съм се опирал и надявал, могат да изгорят в огъня на войната. Няма по-голяма гадост от призивите за война. А виковете за превъоръжаване означават това. Ако не можем да се разберем като хора, значи нещо много, много е сбъркано. И значи челюстите и зъбите са по важни от Словото.

Чехов беше казал, че ако на стената има пушка, то тя трябва да гръмне до края на театралното представление. Мислите ли, че ако се превъоръжим с пушки и пищови за осемстотин милиарда, те няма да гръмнат и да ни направят на мръвки и прах? 

Не ми се разсъждава какво би могло да стане, ако се разпаднат Европейският съюз и НАТО и ако Щатите зарежат Европа. Много малко вероятно е, защото тези, които ни управляват в момента, никога няма да се оттеглят без бой и кръв, никога. Ще си направят малко Евронато.

Подобно католическа средновековна Инквизиция от Брюксел ще затягат цензурата, ще ни плашат с варварите, ще наричат всеки различен глас варварски, ще плюят на културата, ще ни хвърлят в пропастта на страха, озлоблението и разделението, ще издигнат нова Берлинска стена от радиа, телевизии, от кампании и внушения, ще събират подписи, ще изнудват, ще зачеркват и ще трупат и трупат пари за сметка на бъдещи кости и бъдещо очакване на варварите. Варварите от Изток. Варварите са руснаците, Атила е Путин, ордите на Чингиз хан са в Китай.

А сега да ви кажа – варварите вече са тук – те са си по местата, предават ги на синовете и дъщерите си, овладяват всички възможни прозорци за информация и създават един жесток, но единствено справедлив мир и свят, в който те си говорят с Бога на истината и правдата. Те искат свобода, само за да могат най-свободно да ни удрят по тиквите, щото не ни е дошъл акълът, и да ни запушват устата с парцал, за да не дишаме дезинформационен въздух.А ако случайно драснем някой друг ред или стихотворенийце, казват, че сме графомани и ретрогради, обременени от миналото си, недоубити комунисти, смачкват ни и ни хвърлят в кошчето. 

Гответе се за тежки времена на репресии и гонения, на нови фаворизирания, на нови епидемии, на шпиономании и преследвания. 

Преди 1989 година съм чувал – къде на шега, къде на истина, по-старите комунистически управници да казват: „Ние тая власт с кръв сме я вземали и с кръв ще я дадем.“ 

Не я дадоха с кръв – дадоха я за пари. 

Сегашните властници казват следното: „Ние тая власт без война сме я взели, но без война и кръв няма да я дадем.“

И всеки, който няма да им припява, ще бъде обявяват за варварин и за враг на европейските народи. 

Стихотворението на Кавафис „В очакване на варварите“ ме връща и към стихотворението на Вапцаров „История“. Нали си спомняте как в него се пише за късни доби и за “последните комюникета“. И затова, че напоихме историята „с кръвта на хиляди убити“. 

Я си представете само ако всеки убит на война вземе, та се подпише с кръвта си върху пръстта. Каква кървава и червена планета ще станем. Кървава, червена планета, която очаква варварите – този път от Космоса.

Николай Милчев