В продължение на повече от 30 години България имитира демократични процеси, без те да водят до реална обществена отговорност

В продължение на повече от 30 години България имитира демократични процеси, без те да водят до реална обществена отговорност. 

Парламентът често се превръща в сцена за процедурни игри, партийни спектакли и блокажи, а не в работещ законодателен орган. Симптоматично е, че страната няма нито един успешен национален референдум с реални политически последици.. 

Именно върху тази умора от фасадната демокрация стъпват предложенията на Прогресивна Българи за промените в правилника на НС. Но те променят цялостната логика на функциониране. Точно ГЕРБ да говорят, че парламентът става гумен печат е доста лицемерно. Обаче трябва да сме честни, че както има плюсове от тези идеи, така има и доста притеснителни неща. 

Част от предложенията имат рационална логика: ограничаване на безкрайните изказвания, по-бързо разглеждане на закони, намаляване на процедурния саботаж и възможността малки групи депутати да блокират цялата система. В държава с хронична политическа нестабилност това може да направи парламента по-работещ и по-способен да взема решения.

Проблемът е, че почти всички промени едновременно намаляват прозрачността и отслабват опозицията. По-кратките срокове ограничават обществената реакция и експертния контрол.

Премахването на някои механизми за достъп до документи и ограничаването на временните комисии концентрират повече власт в мнозинството и ръководството на парламента. Така борбата срещу хаоса може лесно да се превърне в отслабване на всякакви демократични принципи. 

Тук стои голямата дилема на българския преход: обществото иска ефективна държава, но често всяка власт започва да възприема контрола и дебата като „пречка“. А ако говорим за добри парламентарни практики, това не е просто бързо гласуване на закони, а баланс между ефективност, прозрачност, но и механизми за обществен контрол и реакция.

Затова, дори да е видно, че България десетилетия наред имитираше демокрация, решението не е да се отслабват демократичните механизми, а да се изграждат по-адекватни парламентарни практики. 

Все пак е редно да помним завета на Васил Левски за „чиста и свята република“ - държава, в която институциите служат на обществото, а не на моментното мнозинство, и където редът не унищожава свободата, а я защитава.

Опасно е да се коват закони на тъмно..Ако се види от обществото, че опозицията пречи на разумни и ясни законодателни мерки, ще се приемат с охота подобни ограничения. Но това все пак е нова организация и подобни ходове още в началото будят тревога, че не става въпрос за преследване на идеални цели, а за бетониране на властта с още неясни за обществеността цели и идеи.

Тодор Беленски