Вандализмът на украинците върху паметта на велики творци не е нищо повече от жалък опит за заличаване на историческата истина

Вандализмът на украинците върху паметта на велики творци не е нищо повече от жалък опит за заличаване на историческата истина. Прочетох новината, че в Киев е премахнат паметникът на Михаил Булгаков – гений, признат за един от най-значимите писатели на ХХ век. Ако си спомняте, преди години публикувах снимки на една ухилена пачавра от някакво НПО, която щастлива се снимаше под мястото на изкъртената от Киевския университет паметна плоча на Булгаков.

Тези дни е премахнат и паметникът му, както и паметници на Пушкин из цяла Украйна.

Тази ненавист към гениите на словото произтича от факта, че и двамата са свидетели и участници в събития, от които украинците трябва да се срамуват. Само че заличаването на паметници не може да доведе до амнезия четящия човек.

Украинците мразят Булгаков най-вече заради романа му „Бялата гвардия“, по-късно оживял и в театралната постановка „Дните на Турбини“. В този роман Булгаков, който е съвременник и свидетел на погромите на бандите на Симон Петлюра, разказва за съдбата на интелигенцията в Киев и за избиването на десетки белогвардейски офицери, останали в града, за да го защитават от червената напаст.

Самият Булгаков е интелектуалец и син на професор от Киевската духовна академия. Разказвала съм и друг път за трудния му живот по времето на сталинизма, за омразата му към диктатурата на Сталин, за неволите с гениалните му творби, които често не са били публикувани или дори са забранявани в програмата на театрите.

И днес, както и в годините на сталинизма, Михаил Булгаков се оказва враг. Враг, защото е изричал истината и е гениален. Посредствеността ненавижда висините, тъй като за нея те са недостижими. Затова се опитва да угаси светлината и да си живурка в тъмата на късата памет и бездарието.

Непрогледен мрак е украинският вандализъм. И в тази мрачина се изгуби някъде истината за Петлюра, за убийствата на бели офицери и интелектуалци, за погромите над евреи. Нека да припомня, че след революцията Петлюра бяга във Франция, където е застрелян на улицата от евреина Шварцбард, чието семейство е избито и който помни издевателствата над народа му. И нека не забравяме, че френският съд оправдава убиеца на Патлюра с аргумента, че е отмъщавал за жертвите.

Историята е дълга и мога много да пиша за нея, но това няма да промени факта, че паметника на Михаил Булгаков и паметната му плоча в Киев вече ги няма. Но както казва Воланд в един от романите на Майстора на словото и един от моята Света Троица писатели, заедно с Екзюпери и Маркес, „Ръкописите не горят“!

Лидия Делирадева