ВОЙНАТА И СЪДБАТА НА ЧОВЕКА

Все някога войните свършват. Макар че не свършват никога. 
Ще минат година, пет, десет и някой ще напише за войната в Украйна някоя нова „Съдбата на човека“. 
Триста тома за Втората световна война да прочете човек, ако не прочете „Съдбата на човека“ на Михаил Шолохов или „Живей и помни“ на Валентин Разпутин, нищо няма да разбере. 
Представям си какви драми се разиграват – какви войнишки, любовни, родови, интелектуални, психологически драми се разиграват в тази война. Драми на Смъртта с Живота.

Откакто се явиха космически войски и откакто човекът започна да разглежда родната си земя от Космоса, „простата човешка драма“ изчезна. 
Събират се сега – в Аляска, в Женева, във Вашингтон, готвят се да се събират в Истанбул, в Будапеща – събират се първенците на света и на Европа, а никой не ще да събере на една маса руски и украински войничета, руски и украински сираци. 
Близо четирийсет години вече вървим в България из пустинята, наречена Преход, и никой не написа една свястна книга за несвършващите ни мъки и раздели през този Преход. Не можа да се роди един втори Иван Вазов, нито един втори Алеко и да ни удари по главите и сърцата с „Иде ли“ или с „Бай Ганьо“. 

Все по-модерно става да се говори за геополитика, за сделки, за големи неща. А в съдбата на отделния човек никой не иска да вникне. Човекът е самата геополитика. В една жива или мъртва човешка клетка има повече геополитика, отколкото в целия свят. 
Около хората мирише на различни неща – мирише на младост, на зеленина, на прохлада, на плод, мирише на искреност, на любов. Но мирише и на лъжа, на подлост, на пот, на гнило, на смърт. 
Вземете една пръчка и разбъркайте всичко това – каквато смес се получи, така опишете човешкия живот. 
И покажете най-после руски и украински войници, събрани заедно! Свалете им униформите на робокопи, скрийте им шлемовете на астронавти!

Намерете им есемесите и писмата от фронта. 
Разберете какво си говорят, докато побеждават или умират.
Питайте майките им какво мислят за тая война.
И тогава разделяйте света на черно и бяло, на геополитика, на реалполитика. 
Разделяйте света на каквото искате, но докато някой нов Шолохов не напише „Съдбата на човека“ или някой нов Разпутин не напише „Живей и помни“, нищо няма да разберем. А ако искате, гледайте и филма на Елем Климов „Иди и виж“. И тогава нека да си говорим за геополитика и за война. 
Обикновено за войните не се разбира нищо човешко.

Колкото разбрахме за войната в Косово, за разпадането на Югославия, колкото разбрахме за Ирак, за Либия, за Сирия. И колкото разбрахме за Газа. 
Само понякога и само от време на време Истината просветва като отблясък на мълния. И тогава трябва да се внимава най-много. Точно в тоя миг трябва да се гледа и да се запомня.

Николай Милчев