Може и да е наивно, но би било добре да дойде такава власт - не "реформаторска", не "експертна", не "евроатлантическа" - а власт с памет. Власт, която ще отвори един списък и ще каже:
"Всички вие - народните избраници, които години наред взимахте решения за чуждия живот - заповядайте да поживеете в него."
Всички. Без изключение.
Директно в най-затънтеното северозападно село. Там, където пътят не свършва географски, а политически. Там, където асфалтът е спомен, а един личен лекар обслужва пет села. А линейка, ако изобщо успее да прескочи дупките и да дойде навреме е цяло чудо.
Пенсионерите от тях - на масовата пенсия. Нека си "оптимизират разходите". Да направят месечен план: хляб, ток, лекарства… и после да изберат кое от трите ще отпадне. Да вземат "кредит" не от банка, а на вересия от кварталния магазин.
И да дадат пресконференция пред аптеката.
Пардон - пред мястото, където някога е имало аптека.
Да обяснят как сме в "клуба на богатите", докато броят стотинки и се чудят дали да си купят хляб или да си платят тока. Да покажат как "икономическият растеж" се побира в празен портфейл.
Работоспособните - на пазара на труда. Не в онзи стерилен пазар в комисии и бордове. Истинския.
С обяви тип: "Търсим 20-годишен с 10 години опит. Минимална заплата. Осигуровки на четири часа."
Да си напишат CV-то. Да чакат. Да чуят:
"Ще ви се обадим."
Или по-честното: "Това са условията. Ако искаш."
После - да застанат пред огледалото. Не пред медиите. И да обяснят колко прекрасно се живее в "клуба на богатите". Да го кажат бавно. Да го повторят. Ако трябва - докато сами си повярват.
Или поне докато не им заседне в гърлото.
Без камери. Без студиа. Без контролирана среда и водещи, които им се говори в слушалките.
И понеже обичат цифрите - нека си сметнат: ток, вода, храна, транспорт, лекарства... После да добавят "непредвидени разходи".
Да видим как ще вържат бюджета без магическия ред: "други приходи".
Да отидат и в болницата. Не в частната. Не във VIP крилото. В онази, където:
"няма направление",
"няма места",
"няма човешки отношение",
"донесете си консумативите", или директора на болницата да ви води за ръчичка от кабинет в кабинет, като бебета!
Да разберат как системата "работи", когато ти си частта, заради която скърца.
След това да ги заведат и до затвореното училище или това, каквото е останало от него. Да им дадат тебешир. И да напишат на дъската:
"Приоритет: образование."
И после да се обърнат към празния двор и да обяснят защо децата ги няма!!!
Да минат през магазина - онзи с половин рафт и двойни цени. Да си купят "евтино" и да усетят колко скъпо излиза бедността.
Защото да – бедността е най-луксозният разход. Плащаш повече, получаваш по-малко и никой не ти връща разликата.
И накрая – да застанат пред хората. Не пред журналисти, а пред хора, които всеки път ги баламосват - с Еврозона, НАТО, ЕС, Шенген, евроатлантическа линия...
Да извадят любимите си думи:
"стабилност",
"растеж",
"европейски път".
Да ги кажат бавно. Ясно.
И да чуят как звучат, когато няма аплодисменти!
Да обяснят как сме в "клуба на богатите".
Онзи клуб, в който мнозинството плаща, а малцинството вдига наздравици.
И ако им остане грам честност - да признаят че са сгрешили.
А че никога не са живели с последствията от собствените си решения.
Защото истинският проблем не е бедността.
Проблемът е, че някой нагло ти обяснява, че това е просперитет.
И оттам нататък вече не говорим за политика.
Говорим за нагла подигравка граничеща с геноцид.
Системна.
Добре облечена.
И дълго време - безнаказана!
Уонко Нормалния
1 month before
Само сме си Виновни за ВСИЧКО! Народ, който избира престъпни и крадливи управници, не е Жертва. Съучастник е! Марк Твен Проблемацията е, че хорица отгледани в Мизерията гледат да Крадът. И така си се врътка колелото на Хамстера, та до Официалния Крах.
Коментирай