ЯДРЕНИТЕ ДВОЙНИ СТАНДАРТИ:
ИЗРАЕЛ ИМА БОМБАТА, ИРАН ПОЛУЧАВА САНКЦИИ
В света на ядрените оръжия уж има правила.
Има международни договори… има инспекции… санкции. Има резолюции на ООН, дори и Международна агенция за атомна енергия.
И най-вече съществува и постоянно повтаряното обещание, че …. никоя държава няма право да стои над правилата.
Само че …. историята на Израел ни води до един неудобен въпрос:
Наистина ли правилата важат за всички?
И така …. Всичко започва през 50-те години, когато Израел създава своята Комисия по атомна енергия, а през 1957 г. с френска помощ започва изграждането на комплекса в Димона - съоръжението, което и до днес е в центъра на една от най-големите тайни на съвременния свят.
Официално Израел никога не е признал, че притежава ядрени оръжия, но неофициално почти никой сериозен анализатор не се съмнява, че такива съществуват.
И днес Израел продължава политиката на т.нар. „ядрена неяснота“, като нито потвърждава, нито отрича наличието на ядрен арсенал…. Но въпреки това международните оценки говорят за около 90 ядрени бойни глави и потенциална ядрена триада по въздух, суша и море.
Още през 60-те години американските администрации започват да подозират какво всъщност се случва в Димона и лично президентът Джон Кенеди настоява за проверки и прозрачност, но….
По-късно обаче се оформя едно негласно разбирателство… Израел запазва политиката на неяснота, а Вашингтон постепенно приема това положение.
След това идва 1986 година …. Мордехай Вануну, техник в Димона, предоставя снимки и информация на британския Sunday Times. За първи път светът вижда “отвътре” програмата, за която десетилетия се е говорило само шепнешком.
Е …. малко след това Вануну е отвлечен от Мосад, върнат тайно в Израел и осъден на 18 години затвор. Звучи нормално нали? ….
Но историята не свършва с Димона.
През 1981 г. израелски самолети прелитат стотици километри и унищожават иракския реактор Осирак.
През 2007 г. друга израелска операция заличава сирийския обект Ал-Кибар.
И така … през следващите години светът става свидетел на кибератаки, саботажи, тайни операции и убийства, свързани с ядрената надпревара в Близкия изток и сенчестата война около иранската ядрена програма.
И всичко това е оправдавано с един единствен аргумент:
Израел няма да позволи на своите противници да достигнат ядрено оръжие…. И се ражда това, което е известно като Доктрината „Бегин“ (принципът, че Израел няма да позволи на нито един регионален противник да достигне до ядрено оръжие).
Интересното в случая е, че Израел остава извън Договора за неразпространение на ядрените оръжия, а Иран - страна по договора е подложен десетилетия наред на инспекции, санкции, дипломатически натиск и международен контрол.
Естествено … поддръжниците на тази политика твърдят, че Иран представлява потенциална заплаха за региона, но критиците виждат нещо друго - двойните стандарти.
И те …. питат защо едни държави са наблюдавани под микроскоп, а за други темата остава дипломатическо табу.
И някак си … на този фон допълнително напрежение поражда и идеята за т.нар. „Велик Израел“ или … концепция, съществуваща в определени религиозни и националистически среди, според която историческата мисия на Израел надхвърля сегашните му граници.
Но макар да не е официална държавна доктрина, самото съществуване на подобни идеи подхранва опасенията в арабския свят и засилва недоверието към регионалния баланс на силите…
И това е съвсем нормално, когато имаш такъв съсед.
Затова и Димона е много повече от ядрен комплекс - забулена в тайни и символ на един въпрос, който светът вече избягва повече от половин век:
Ако международният ред се основава на правила, защо едни държави са задължени да ги спазват, а за други важат изключения?
И въпреки всичко … това е въпросът, на който и днес няма ясен отговор. Защо ли ???
——————-
Росица Калинова
