Седя си в прекрасен индийски ресторант и имам чувството, че съм попаднала в приказките на Шехерезада. Малки светлинки, фонтанчета, водопадчета, прекрасна атмосфера, топлина, уют и аромати на хиляди подправки. Всичко е направено с много вкус и любов....И си мисля колко силен народ са индийците! Където и да отидат по света, те носят Индия със себе си. Създават общности, развиват бизнес, пазят традициите си, подкрепят се. Не забравят кои са и откъде идват.
А ние, българите?
Колко пъти съм чувала, когато отида в чужда държава: „Стой далеч от българите!“
Представяте ли си? Стой далеч от собствените си сънародници!
И точно тук според мен е една от най-големите ни трагедии. Вместо да се подкрепяме, ние често се гледаме с подозрение. Вместо да си подаваме ръка, си подлагаме крак. Вместо да се радваме на успеха на другия, търсим начин да го смажим.
А силата на един народ е именно в неговото единство!
Това усещам тази вечер тук. В този индийски ресторант. Не просто вкусна храна, а култура, традиция, принадлежност. Дори малките светлинки, фонтанчетата и красивите детайли сякаш ти казват: „Добре дошъл в нашия свят!“
А България?
България ми липсва! Но не онази България на вечните скандали, завистта и разделението. Липсва ми България, в която хората могат да бъдат хора един към друг.
Защото днес България ми изглежда сива и мрачна. Дори когато навън грее слънце!
И най-тъжното е, че не небето е сиво. Сивотата сякаш се е настанила в отношенията между хората.
Заговорихме се тази вечер и за уредените бракове в Индия. Колко различно разбират семейството, традициите и отговорността към поколенията! Разбира се, никоя традиция не гарантира щастие, но ме впечатлява колко важно място заема семейството в тяхната култура.
А ние? Ние разбираме от всичко! От политика, икономика, семейство, управление, международни отношения... Всеки българин е специалист по всичко, но като народ все по-трудно намираме общ език.
И продължаваме да се чудим кого да изберем. Гюров ли? Йотова ли? Кое е по-малкото зло?
А аз все повече се питам дали изобщо ние избираме, или всичко вече е решено някъде високо над главите ни, а на народа е оставена ролята на статист в поредния политически спектакъл.
Докато ние спорим кой ще ни управлява, други народи градят своя свят, пазят културата си и създават бъдеще за децата си.
И знаете ли какво?
Тази вечер няма да оправям България!
Ще си се наслаждавам на прекрасната индийска кухня, която обожавам! Люта, ароматна, пълна с подправки...
Защото точно такъв искам да бъде и моят живот!
Лют като индийско къри, цветен като индийските празници, богат на преживявания, пълен с аромати, страст, свобода и приключения!
Не искам сив живот. Не искам да живея в страх, завист и омраза. Искам да виждам света, да опознавам хората, да се уча от различните култури и да се наслаждавам на всеки миг.
И все пак някъде дълбоко в мен остава една тъга...
Защо чуждите народи успяват да създадат своя малка родина навсякъде по света, а ние, българите, понякога се чувстваме чужденци дори сред своите?
Може би един ден ще разберем, че силата на България не е в поредния президент, министър или спасител.
Силата на България сме самите ние. Но само ако престанем да бъдем врагове един на друг!
А дотогава...
Аз ще продължа да търся цветовете на живота, защото отказвам да живея в сиво!
Поздрави от приказките на Шехерезада!
Д=р Ох Боли
17 hours before
Ми оди у Максуда и ша получиш всичко за което мечтаеш
Коментирай