За Иран, България и неизбежността на това, което предстои

За Иран, България и неизбежността на това, което предстои

Настоящата публикация е във връзка с изкуствената истерия, която се създава от хора, които нямат експертиза, нито информация, но имат обществена трибуна и възможност да манипулират обществено мнение.
Твърди се, че България е легитимна военна цел за Иран заради американските военни самолети, които са дислоцирани тук. Правят се опити за създавне на паника и внушения, които отново трябва да създадат възприятието, че Иран е заплаха.

Пиша го пряко - България не е възприемана като заплаха за Иран, нито като легитимна военна цел, нито като възможна или потенциална цел.

Спрете да давате гласност на хора, които не разбират нищо от международни отношения, нито разбират от дипломация, а са инсталирани и добре платени чужди копчета. Същото е нивото на хората, които сега бяха инсталирани в служебната власт. За съжаление, очакването ми е, че и тези, които предстои да получат властта в България ще са същото ниво. Дано да бъркам, но "дано" е признак за сляпа вяра, а не на рационална информираност и логика.

Отново давам личен пример, който обосновава част от това, което пиша и дава отговор на въпроса защо България нито е военна цел, нито ще бъде. Снимката показва ръчноизработена дърворезба на прабългарската розета от Плиска, първата българска столица на Дунавска България. Тази розета наскоро подарих на Посланика на Иран в България като личен, но и символичен подарък. Не съм планирал да оповестявам подобен подарък, но в случая има обоснована необходимост да се знае, със знанието на самия представител на чуждата държава.
Защо избрах розетата? Защото нашият знак, който символизира бог Тангра, както и нашият календар със седемте лъча, се срещат в Древна Персия, където се нарича "homaye saadat". Това е символна връзка между общото минало и памет.
Ключовата дума е Памет. Тя отличава империите от останалите държави, защото освен минало, тя дава и посока на бъдещето.
България в момента е в своята най-ниска точка в държавното си развитие, ние не сме физическа империя, но сме духовна империя. Това го помнят както персите, които го и признават, но го помнят и други империи, но го признават по-трудно, защото засяга имперските им интереси. По сходен модел на поведение съм подарявал икона на св. Иван Рилски на ръководството на руското външно министерство в Москва.
Защо пиша това?
Защото международните отношения и политиката се правят от хора. Именно личните контакти могат да бъдат гаранцията за сигурността на една държава, когато собствената й външна политика и национална сигурност са в катастрофа. За вътрешна политика ще говоря и пиша публично след още малко време, освен сигналите, които вече съм дал както в тази публикация, така и в предните. Трябват хора, които осъзнават тежестта на паметта и историята, но и са способни да я използват като елемент на държавната сила.

Относно неизбежността на предстоящия сблъсък.
Препоръчвам да се погледне и обърне внимание на последното ми публично интервю дадено за "Фокус" от средата на Януари. Както и публикациите в профила ми от самия край на 2025г.
Има една особеност - в момента няма никакъв елемент на изненада както за иранското общество, така и за иранския елит. Те може би допускат грешка като позволяват напълно безпрепятствено струпването на огромна американска военна мощ. но може би това е играта по ръба на бръснача, играта на нерви. От една страна е обичайното изчакване да понесат първи удар, за да имат формален повод да отвърнат с цел защита, според международното право. От друга страна, моя теза е, че в момента на практика няма международно право, ООН е напълно делегитимирана институция без реална тежест. Допускам, че е възможно при наличие на достоверна изпреварваща информация за непосредствена заплаха, първият удар да бъде иницииран от Иран. Повтарям го непрекъснато, но това е най-ключовият момент да се проверят съюзните отношения между Иран, Русия и Китай. Подготовка на техническо ниво има, но тя няма да бъде достатъчна при започване на реални действия, които ще са част от тази необявена световна война. Падне ли Иран това е провал на дългогодишната подготовка и действия на Русия и Кирай по преустройство на световния ред. Подценяването на САЩ би било грешка, те все още са държавата с най-голямо логистично рамо и най-бърза възможност за реакция и смазване на друга държава. 

Станислав Бачев