За „съдържанието е в първия коментар“

За „съдържанието е в първия коментар“

Първия коментар е келявата вратичка в цитаделата на пълната липса на свобода на изразяване.
Винаги някога и някъде има някакъв, който е обиден. Аз наистина познавам такива вечно обидени хора. Никога не разговарям с тях и бих направил всичко възможно те да не разговарят с мен. Такива хора са ми напълно ненужни. Надявам се и аз на тях. Това разграничение би било доста лесно за постигане и в електронен вариант, ако тези хора не се врат там където не им е работа. Тоест, в чуждите мисли. 

Навремето един приятел ми каза, че общуването във социалните мрежи е все едно да закачаш бележка на някое дърво, на която пише „Давам уроци по китара“. Резултатът е как поне десетина човека ти се обадят да ти кажат, че нямат нужда от уроци по китара. Идиотско, нали? Но, ако историята завършва така нещата пак биха били поносими. Лошото е, че тези вечно обидени хора (явно има за какво) имат канали по които да те докладват и техните доклади се приветстват от електроченгетата. Доносничеството е стимулирано в електронния свят. Доносничеството е стимулирано от всяка власт, която има за цел да потиска и държи да се укрепи. Но за да се укрепи властта на социалките трябва да се варира между усещането за свобода и суровия контрол. Все едно не е ясно? 

Да се върнем на „съдържанието е в първия коментар“. Точно това е тази сива зона, която е между мнимата свобода и електрофашизмът. С няколко натискания на бутони всички съдържания от първия коментар могат да бъдат изтрити. Да, но така ще отблъснат хората, които вече са се уютили в „първия коментар“. Необходимо ли е? Че тези уютените, те са почти превзети. Затова трием съдържанието, което е изказано директно и не пипаме първия коментар. Засега.  

Все пак трябва да се помни едно нещо. И най-мощната социална мрежа се превръща в едно нищо, ако хората се разбягат от нея. Защото е много трудно да манипулираш и цензурираш нещо което го нямаш. А социална мрежа само от обидени не става.

Емил Йотовски